Общество

В този материал ще ви предадем една история, която показва, че усилията на всеки от нас могат да допринесат за това нещата в страната ни да се променят към по-добро. Неведнъж сме казвали, че България няма нужда от супер герои, а от будни и активни граждани, които да вземат отношение към несправедливостите. Герой в тази история е нашият приятел и член на борда на BESCO - Нед Дервенков, но реално може да бъде всеки един от нас. Стига да сме граждани, които са готови да запретнат ръкaви и да работят за подобряване на ситуацията в странaта. Ето и историята на Нед, която открихме наскоро в социалните мрежи: 

Има една църква на име "Свети Димитър", намира се в село Паталеница (селфито ми е пред входа на църквата). Та тази църква не е баш църква, ами най си е недвижима културна ценност, поради скормния факт, че вероятно е една от първите християнски църкви в България - от 9-ти век. После пък, по време на Османската инвазия, църквата е заровена, за да не бъде опожарена и има-няма 500г по-късно е разровена и реставрирана. Уникално историческо богатство, което всеки трябва да види.

Да, ама не.

Отиваш пред портата на въпросния монумент (караш гости от САЩ и Швейцария по време на коледните празници - примерно), натискаш бравата и е заключено. Няма табела с контакти, няма нищо. Почваш да разследваш - Google и Facebook помагат за намиране на някакъв номер. Звъниш - изключен и няма достъп. Тук повечето хора биха се отказали. "Не било писано". Аз обаче вярвам, че "писането" зависи от мен самия. Изстрелях се към читалището да търся човек, който може да отвори въпросната църква. Денят беше 31.12.2019г, вторник. Работен ден. Читалището беше затворено, също и кметството. 

На 02.01.2020г се върнах до кметството (нали си нямам работа). Беше 13.30ч, посрещна ме мила дама, която най-мило заяви, че кмета го няма. Утре да съм дошъл, към 08.30. Съгласих се, нали не обичам да си почивам по-време на отпуска... и така. На 03.01.2020г, с изгладена риза и желание да реша ребуса по системата за достъп на тази църква - бях при кмета на с. Паталеница - Ангел Налбатски. Тук правя лек завой с предистория - докато браузвах как да проникна в църквата, попаднах на fb страница на самата църква. Реших да пиша, тя пък взе че ми отговори. Не искам да влизам в подробности за разговора, че малко се разстройвам, когато прочета "Ми, то в България е така", но накратко - имало момиче, Ани, която трябвало да отключи църквата, но Ани имала лични проблеми и била в чужбина. Нямало да я има един месец. Един месец няма кой да отвори най-старата църква в България, демек. Църквата, която е туристическа атракция и развива наченките на туризъм в Паталеница (казвам наченки, щото "така е в България"). В последствие разбрах, че на Ани детето е болно и тя е в Китай, но проблемът си оставаше - няма достъп. Та...

С кмета имахме 20-30 мин разговор. Викам, кмете, дай да сложим система за достъп от 21в. Ще сложим камери, селф-чек ин процедури, има начин... добре де, ама църквата не била църква, ами била паметник на културата, обяснява ми той. Не можеш да я пипнеш без да имаш разрешение от Министерство на културата. Добре... с кой да говоря, питам го. С Хаджийски, шефа на регионален исторически музей Пазарджик, отговаря. Телефон може ли, питам аз. Нямам, ама сега ще намеря, репликира. Раззвъня се и го намери. Евалата на кмет Налбатски. Аз звъннах на посочения номер и запалих към Пазарджик (щото си нямах други планове, но общественото благо е над частното). 

Отивам в музея, обяснявам проблема на г-н Хаджийски (страшен пич) и той ми сервира, че църквата нямала акт за собственост. Т.е. не се знае чия отговорност е! Една от най-старите църкви в България! Викам му, е добре, де - кой я стопанисва сега. Общината я стопанисва, щото терена е общински, ама не била собственост на общината. И аз нали си обичам правните казуси рано сутрин в почивни за мен дни, та продължавам да дълбая. Искам да направим така и така - камери, селф чек ин, искам хората да могат да влизат свободно. Обади се, викна шефа на археолозите - много приятна дама. Каза й за моите намерения. Жената обаче вика, бе дай да го оправим както си трябва - да попитаме пловдивската митрополия дали е тяхно, ако е тяхно да си го взимат (и за двамата това беше лоша идея - не вярваха в доброто стопанисване от страна на църквата), ако не е - районният съд да отсъжда на общината, оттам го поемаме ние. И Хаджийски се съгласи (бил съм катализатор на процеса за приобщаване на църквата към община Пазарджик) и набързо сметна колко пари му трябват на година. Пари, които ще опише и защити в проект пред министерство на културата. Преди това обаче започна да звъни телефони - къде е ключът и как така няма достъп до църквата. Събеседникът му отсреща разказа за някакво момче, което ходило в кметството - искал да слага камери на църквата (бързо се носиха слуховете за мен).

Резултатът: краткосрочно решение - в понеделник се свиква кризисен щаб в Паталеница - да се сложи табела с поне 3 телефонни номера и да има ключове в няколко човека. Дългосрочно решение - да се реши казусът със собствеността на църквата и да се създаде устойчива стратегия за функционирането на обекта (запазих си правото да се самопоканя при обсъждането на стратегията - едва ли ще ми се обадят, но аз си се надявам - така, следколедно). Та... ако минавате към Паталеница, отскочете да видите църквата - заслужава си!

По-късно в коментар към публикацията Нед сподели следното: 

Краткосрочни резултати изпълнени. Моята несгода рефлектира върху доста хора и в крайна сметка имаме пробив . Сега да видим дали пробивът ще е устойчив 

Скъпи приятели, самото постижение за отключване на една църква в малко градче може да не изглежда като голяма работа, но нещото, което искрено се надяваме да достигне до вас, е именно начинът на мислене и настройката, когато човек се сблъска с административната стена. Сигурни сме, че ако всеки от нас следва примера на Нед, то нещата у нас ще стават все по-добри, при това все по-бързо. Не бъди мрънкач. Бъди като Нед.

*Заглавието е на uspelite.bg