Тази почти-басня (почти, защото има варианти и е незавършена) я писах преди време. И въпреки това, е вдъхновена от нещо, което се случи вчера. Може би, защото това е нещо, което се случва често. А не трябва.Посветена е на мой колега с кодово име Хумус,
"Кучето е единственото същество на земята, което те обича повече, отколкото обича себе си."Този текст е посветен на всички кучета, които са минавали през живота ми и на всички стопани, които ги обичат повече от всичко на света.Моята кучешка история започва с това, че баща ми
Като светла вълшебница искам доброто да победи. Затова подкрепям #рЕмисия новини.(римата не беше умишлена)Имало едно време много добри новини. Те били наистина много. Не си представяй 10 или 100, а хиляди хубави неща, които се случват всеки ден. Добрите новини обаче били номади. Те не можели
Това са моите разпилени мисли след един прекрасен уикенд в планината. Текстът е доста хаотичен и крайно неизнчерпателен - отразява само и единствено моето лично преживяване из природата на България. Надявам се и твоето.Тъкмо се изкъпах и смених чаршафите. Защо ти казвам това? Защото след нощ
Обичам приказки, защото в тях не е задължително да има логика. Не е нужно да се съобразяваш с тази плашеща дума „реалност”. Много по-важно е да има въображение. Да има магия. В приказките няма невъзможни неща. И днес ще ти разкажа една необикновена сладка история, гарнирана
Кои са SOUNDPROPHET? Те са свежа българска банда. Те са момчета, които не само се радват на музиката, но и смело я създават. Те са Пенко Скумов (вокал), Митко Пешев (китара), Георги Михайлов (бас китара) и Николай Иванов (барабани). Но вместо да ти разказвам кои са и какво
В първия вариант на текста, тази част имаше 5 абзаца. Но истината е, че не ти трябва да четеш толкова много думи, за да ме разбереш. Затова сведох всичко до следното изречение: не си представям как един ден внуците ми ще разказват за моите овесени
Понякога четеш приказки за лека нощ. Друг път ги пишеш. Имало едно време една малка къща в едно още по-малко село на края на света. В къщата живеели майка, баща и двете им дъщери – Клара и Лара. Родителите искали да ги кръстят Лара 1 и
Като бях малка с баба ходехме да събираме билки през лятото. Обикновено бяха лайка, бял равнец и глухарчета. Събуждахме се в тъмни зори и отивахме на полето. И макар ставането рано никога да не ми е било сила, тогава много се радвах. Чувствах, че правим
От който и край на България (или света) да си, едва ли правиш някаква конкретна асоциация като чуеш село Могилово. Аз правя. И за това, естествено, си има причина. Може да се каже, че това е моето село. Не че аз го притежавам или нещо
