Като светла вълшебница искам доброто да победи. Затова подкрепям #рЕмисия новини.(римата не беше умишлена)Имало едно време много добри новини. Те били наистина много. Не си представяй 10 или 100, а хиляди хубави неща, които се случват всеки ден. Добрите новини обаче били номади. Те не можели
Това са моите разпилени мисли след един прекрасен уикенд в планината. Текстът е доста хаотичен и крайно неизнчерпателен - отразява само и единствено моето лично преживяване из природата на България. Надявам се и твоето.Тъкмо се изкъпах и смених чаршафите. Защо ти казвам това? Защото след нощ
Обичам приказки, защото в тях не е задължително да има логика. Не е нужно да се съобразяваш с тази плашеща дума „реалност”. Много по-важно е да има въображение. Да има магия. В приказките няма невъзможни неща. И днес ще ти разкажа една необикновена сладка история, гарнирана
Кои са SOUNDPROPHET? Те са свежа българска банда. Те са момчета, които не само се радват на музиката, но и смело я създават. Те са Пенко Скумов (вокал), Митко Пешев (китара), Георги Михайлов (бас китара) и Николай Иванов (барабани). Но вместо да ти разказвам кои са и какво
В първия вариант на текста, тази част имаше 5 абзаца. Но истината е, че не ти трябва да четеш толкова много думи, за да ме разбереш. Затова сведох всичко до следното изречение: не си представям как един ден внуците ми ще разказват за моите овесени
Понякога четеш приказки за лека нощ. Друг път ги пишеш. Имало едно време една малка къща в едно още по-малко село на края на света. В къщата живеели майка, баща и двете им дъщери – Клара и Лара. Родителите искали да ги кръстят Лара 1 и
Като бях малка с баба ходехме да събираме билки през лятото. Обикновено бяха лайка, бял равнец и глухарчета. Събуждахме се в тъмни зори и отивахме на полето. И макар ставането рано никога да не ми е било сила, тогава много се радвах. Чувствах, че правим
От който и край на България (или света) да си, едва ли правиш някаква конкретна асоциация като чуеш село Могилово. Аз правя. И за това, естествено, си има причина. Може да се каже, че това е моето село. Не че аз го притежавам или нещо
„Словото е важно.“ Това са думите на човек, с който ме запозна словото. Много преди аз и той истински да се познаваме, се познавахме на думи. И често, когато започна да пиша се сещам за това изречение. Превърнало се в нещо като слоган на живота ми.
Наскоро в живота ми се случи тъжно събитие, което повлия на възприятията ми за света. Много пъти хората са ме питали как съм толкова позитивна. Някои от тях не мислеха за това непременно като за нещо добро. Истината е, че е лесно да си положителен,
