"Късно е, либе, за китка, месечинка си залезе, а петли не са попели - време е сега потайно, грозна, невярна полунощ;"Късно е за пробуждане. Късно е за този текст. Винаги е твърде късно.Вървя по улиците на малък град в Северозападна България. Родният ми град. Той
Пиша този текст в движение, от телефона си, което е дори по-неудобно, отколкото звучи. Но идеята за него се настани в главата ми и не знам как да я изгоня. Затова избрах по-малкото мъчение (или поне така си мисля). Като повечето хора на моята възраст прекарвам
Пиша този текст между зелената салата с репички и козунаците. Прекъсвана от смехове, наздравици и спорове. Големите семейатва са хаос. Но и привилегия. Със собствени правила (или по-скоро без такива) и очарование.Традициите са магия. Особено българските. Може би ги чувствам така, защото са си наши,
и 400-та годишнина от смъртта на Шекспир Знаете ли какво харесвам особено много в съвременния свят? Това, че (почти) всеки ден е празник! Вярно, за много хора тези празници са измислени (като всички празници всъщност) и не се зачитат, но на мен точно такива ми допадат.
Идеята за материала дойде след като говорих с няколко от новите ни стажанти или по-точно с тези, на които аз съм „главнокомандващ”. Последната дума избрах, защото Командир Иванова ми звучи някак естествено и величествено, а когато си висок 155 сантиметра искаш понякога да се чувстваш
Аз съм на 27 години. Ако ме видите на живо, ще решите, че съм на 17. След като прочетете текста по-надолу, ще помислите, че съм поне на 57. Често възрастта е просто число и не дава съществена информация за човека. „Истината е някъде там“, „совите
- Може ли да те питам нещо да ме посъветваш? 13 годишната ми сестра задава на пръв поглед нормален въпрос в месинджър и аз изпадам в паника. Какво ще ме пита? Ще мога ли да отговоря (правилно)? Гледам как балончето, че пише се мърда и чувствам,
Сутрин е. Не искам да ставам. Служебният ми телефон звъни твърде рано. Иде ми да се разрева, но стискам зъби и все пак стигам до работното място навреме. Още от вратата ме хващат за някакви задачи и се създава излишно напрежение, но аз съм подготвена
Всички сме чували за окаяното състояние на здравната помощ в България. Но има ли добри страни? И дали картината не е малко по-оптимистична, отколкото мислим? Днес говорим с д-р Антони Михайлов - млад български лекар, който избира да практикува професията си на родна земя. Към
Завръщам се към света след 3 дни, които бяха посветени основно на четене. В момента имам нещо като книжен махмурлук. Binge-reading (четенето на големи количества текст за кратко време) не е много здравословен процес и не бих препоръчала да се прави често. Но почти всеки
