Аз пиша често. Тук и на други места. Навсякъде. Но докато стигна до този момент, мина доста време. Всичко започна с четенето. И никога не спря. Защото от момента, в който се научиш да сричаш всичко се променя. Светът става различен. Затова този път, вместо
Сега ще започна с нещо странно. Нещо, което доскоро малко хора знаеха. Или по-скоро аз рядко съм споделяла. Като бях малка баба ме къпеше с орехови листа, накиснати в дъждовна вода. Да, знам как звучи. Колко е налудничаво. Но баба знаеше от нейната баба, че
Началото на идеята за офисния филантроп Този материал се оформи като идея в главата ми преди няколко дни. Заговорих се с едно момиче, което работи в неправителствения сектор и тя използва фразата „офисен филантроп“. След нашия разговор изразът остана в главата ми и прерасна в този
Ако има човек от екипа, на който се пада честта да пише за всеки истински и измислен празник по света, то това съм аз. И го правя по свое желание и с нетипично голям ентусиазъм, защото обичам честванията и смятам, че много събития, открития и
"Късно е, либе, за китка, месечинка си залезе, а петли не са попели - време е сега потайно, грозна, невярна полунощ;"Късно е за пробуждане. Късно е за този текст. Винаги е твърде късно.Вървя по улиците на малък град в Северозападна България. Родният ми град. Той
Пиша този текст в движение, от телефона си, което е дори по-неудобно, отколкото звучи. Но идеята за него се настани в главата ми и не знам как да я изгоня. Затова избрах по-малкото мъчение (или поне така си мисля). Като повечето хора на моята възраст прекарвам
Пиша този текст между зелената салата с репички и козунаците. Прекъсвана от смехове, наздравици и спорове. Големите семейатва са хаос. Но и привилегия. Със собствени правила (или по-скоро без такива) и очарование.Традициите са магия. Особено българските. Може би ги чувствам така, защото са си наши,
и 400-та годишнина от смъртта на Шекспир Знаете ли какво харесвам особено много в съвременния свят? Това, че (почти) всеки ден е празник! Вярно, за много хора тези празници са измислени (като всички празници всъщност) и не се зачитат, но на мен точно такива ми допадат.
Идеята за материала дойде след като говорих с няколко от новите ни стажанти или по-точно с тези, на които аз съм „главнокомандващ”. Последната дума избрах, защото Командир Иванова ми звучи някак естествено и величествено, а когато си висок 155 сантиметра искаш понякога да се чувстваш
Аз съм на 27 години. Ако ме видите на живо, ще решите, че съм на 17. След като прочетете текста по-надолу, ще помислите, че съм поне на 57. Често възрастта е просто число и не дава съществена информация за човека. „Истината е някъде там“, „совите
