Февруари е месец на любовта – на любовта към четенето! Има книги, които те карат да летиш, книги, за които искаш да пишеш. Литература с послевкус, от който не можеш да избягаш и който остава с теб дълго време, често дори завинаги.Експлозия от аромати, цветове
Много обичам всичко свързано с празнуване - признати празници (Коледа, Великден) и измислени празници (Международен ден на фалафела, Световен ден на Междузвездни войни, Ден на числото ПИ), родни празници (Сирни Заговезни, Никулден) и западни празници (Хелоуин, Денят на Свети Патрик). Само от споменаването на думата
Напоследък съм развила странна любов към числата. И под числа нямам предвид непременно истински числа. Аритметиката във връзките и без това е сложна, защото 1+1=1 и това поражда определени затруднения. Тогава на какво (приблизително) е равна любов огромна като.. не, не като катедрала. По-скоро като
Този текст е вдъхновен от Хинков и от Волтрон (които ще получат зрънчо.. или поне единият от тях ще).Като бяхме малки с брат ми ставахме сутрин да гледаме „детски”, както ги наричахме тогава, и всеки се опитваше да „заплюе” кой ще е Джери („Пу, аз съм
ИскамНа И.Искам обич през всички сезони, завинаги заедно с теб.Искам вятър да вее, хвърчило да гоним - да литнем над този куплет.Искам лятна любов по-гореща от хиляда криптонски слънца.И зимна прегръдка – мека и нежна, като сняг над безкрайни поля.Искам пролет в сърцето да бие
Книгите са магия. Спасение. Изход. Вход. Приятел. Емоция. Вълшебство. Спомен. Подарък. Врата. Прозорец. Дом. И всичко прекрасно на света. Книгите са там, когато имаш нужда от тях. Което по мои скромни изчисления е (почти) всеки ден. „Осинивявайки” две книги в обедната си почивка, за пореден път
Този текст е вдъхновен от порязването ми, докато си отварях буркана с домашна лютеница и от моите вълшебни баби – една от севера и една от юга.Сядам да пиша преди да съм преглътнала последната си хапка – не искам вдъхновението ми да изчезне. После се
Четвъртък вечер. Народен театър Иван Вазов. Заден вход. Сцена на 4-тия етаж. Зала с малко редове. Официално облекло (на театър не се ходи с анцуг!). Момиче на гардероба. Момче на входа.В тетаъра има усещане за нещо специално. В тетаъра се пали (истински!) огън. В театъра чувстваш
Рецепта за щастие нямало. И все пак аз ще се пробвам, защото съм оптимистично настроена. И защото си знам, че ме бива в готвенето. Особено на измислици. За мен рецептата работи. А ти винаги можеш да заместиш чая с кафе, шоколада с пица, прегръдките с целувки,
