Фолклор

Българската шевица в традиционните български носии и костюми е едно от най-ценните ни достойнства и достижения в културно отношение. Изключително разнообразна по отношение на елементите, шевицата е израз на богата душевност, художествени и творчески заложби, както и непрестанен стремеж към красота и изящество. Украсата на българката в нейната носия свидетелства за положението й в обществото, нейните нрави и отразява мирогледа й.

Високата художествена стойност на народния костюм е постигната чрез използването на орнаментиката на шевицата, изразена във вида на тъканта, в плетивото или обтоката.

Символиката на българската шевица е свързана с цветовете и фигурите, които се използват за направата й.

Цветове

Най-често използваните цветове за обточване на шевицата са червено, зелено и бяло.

• Червено. Символ на майчината кръв и продължител на живота, червеният цвят предпазва и от „лоши очи“. Редица поверия и обичаи са свързани с него (първото великденско яйце задължително се боядисва в червено; булката се венчава, покрита с червено було; Еньова буля също е покрита с червен воал; червен конец се връзва на китката на новороденото и др.) Поради тези дълбоко вкоренени традиции, приложението на червения цвят е пренесено и в българската шевица.
• Зелено. Зеленият цвят се възприема като израз на вечно възраждащия се живот и е свързан с Дървото на живота, което дарява вечен живот и дава целогодишно плод, а листата му изцеляват народите. Тясната връзка между човека и природата се олицетворява от зеления цвят, който съвсем естествено присъства в българската шевица.

• Бяло. Белият цвят символизира чистотата, нетленността и божествената светлина. Традиционно булката се венчавала, стъпила върху бяла вълна, предяла бяла вълна за сватбения обред и в „бели“ менци се наливала „мълчана вода“ за обредните хлябове за сватбата.

Фигури

Най-често използваната фигура в българската шевица е ромбът. Тази водеща фигура не е плод на случайно хрумване и изобретателност, а е внимателно подбран елемент, изразяващ житейския опит на българина.

Темата за семейството, плодовитостта и благоденствието на рода е основна във везбата на килими и шевици.

Ромбът в женската носия се извезва върху престилката и символизира земното и женското плодородие. Престилката с ромбоидни елементи, носена от девойките и младите невести, е знак, че те вече могат да раждат и да участват във възпроизвеждането на рода. В женската риза „бърчанка“ също откриваме ромбоидни елементи. Те са извезани върху пазвата, ръцете и полите – онези части от женското тяло, които имат сексуална символика.

При мъжката носия също намираме ромбоидните елементи. Те акцентират върху пожеланието за плодовитост. Бродират се върху горната част на ризата, върху рамото и представляват квадратен или правоъгълен мотив, от който се спускат две прави тесни ивици. Орнаментът е изграден от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.

Източник на снимките: Ирен Ямами 

Интервю с Ирен Ямами ТУК.

Тя живее в Япония от 1988 г., където любовта й към видовете бродерии от цял свят я вдъхновява да създаде школа по бродерия, където преподава до сега. Написала е книгите  “Аpхaични cимвoли в бpoдepиятa” за символиката в бродерията на шевицата и "България в шевици" съдържаща 140 шевици от цялата страна, извезани и върху картата на България.