Култура

На последната за 2017 година сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО, се прие българското читалище да бъде вписано в регистъра на организацията за опазване на добрите практики и нематериалното културно наследство. 

Българската култура е една в света. Тя е без аналог в нито една друга държава. Гордо след хора на Бистришките баби, нестинарството, килимарството, мартеницата се наредиха и читалищата в списъка на добрите практики на ЮНЕСКО.

Читалището е една институция, изпълняваща учебно-просветителски функции. В него се развиват и различни дейности, като школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на събития, събрания, а дори някога читалището се е превръщало в кино център. Първият такъв културен център в България се основава през януари 1856 година в Свищов, носещ името „Еленка и Кирил Д. Аврамови“. По-късно през същата година се построяват още две читалища, в Шумен и Лом.

Номинацията на културния център е приета на последната сесия на ЮНЕСКО за 2017 година, която се проведе в Южна Корея. Досието по номинацията е с автор доктор Силва Налбантян-Хачерян, доктор по педагогика, чиито интереси се развиват в областта на културната политика, културното наследство и многообразие. Кандидатурата е разработена от професор Албена Георгиева и Милена Любенова от ИЕФЕМ при БАН.

До момента по последни данни броят на българските читалища е 3600, което автоматично прави тези културни центрове световен феномен. 

Народно читалище „Постоянство”, Лом 1856 година