От сърце

Ние, българите обичаме да говорим за своето велико минало и да въздишаме с носталгия. Назад във времето винаги сме били велики, било е по-добре и положението е било по-розово. Като народ и нация крачим напред, гледайки през рамо с копнеж по едно минало време. Ние не вярваме, че можем да имаме светло утре, но за сметка на това не спираме да се бием в гърдите заради това, което е станало вчера, преди 5, 25 или 150 години. Да, вярно е, че народ, който не помни своето минало е обречен да няма бъдеще, но ние не гледаме назад в търсене на светлия пример, който да ни вдъхнови. Ние гледаме назад, за да търсим утеха като стар човек, който с въздишка прелиства албумите със снимки от своята младост.

България е била велика. Дали сме на света кирилицата, в най-силните си години сме имали териотирии и сила, с която цяла Европа е трябвало да се съобразява. Имаме изключителен фолклор, направили сме велики открития, постигали сме големи победи в спорта и десетки години срещу някои световни рекорди стоят имената на наши спортисти. Съхранили сме духа си в най-трудните моменти, имаме впечатляващи военни успехи, не сме загубили нито едно бойно знаме в цялата си история и държавата ни е единствената в света, която никога не е сменяла своето име. И това е прекрасно, но на него трябва да се гледа не с въздишка, а с вдъхновение и да се използва за една основа за изграждане на по-добро бъдеще.

Днес България не е велика и само наивниците мислят обратното. Да, имаме своите плюсове, но ако погледнете назад към най-силните ни години и сравним състоянието си в момента сме повече от жалки. Ако си говорим реално в момента, в който четете този текст се намирате в една България, чието население се топи по-бързо от държави, в които има военни действия, корупцията се е разпростряла от най-ниските до най-високите нива на политическата сцена, децата ни са в дъното на класациите по грамотност в Европа, има над 300 000 младежи, които нямат никакво желание да учат или работят, пенсионери ровят по кофите за боклук. Единствените класации, в които сме номер едно са тези свързани с това колко нещастно е населението на държавата и колко бързо се топи то. Сравняваме се със страни от третия свят, за да покажем, че сме по-добре спрямо някой. Новините ни заливат с негативизъм и медийна помия, а прочутото българско гостоприемство е стигнало до там, че пращаме жертви на гражданска война "обратно откъдето са дошли".

Иначе индивидуално средностатистическият българин се мисли за номер едно. Добре, щом сме толкова големи и сме такива тарикати защо сме на това положение повече от 25 години?! И именно заради това когато някой ми каже "Ние сме велики!", се чудя за какво, по дяволите ми говори. Разбира се, вина за това не носи никой индивидуално, но точно в момента всеки един от младите хора у нас е част от едно поколение, което може да промени нещата и курса, в който тази страна се движи. И това може да се случи именно благодарение на възможностите за иновации, които негативното положение в много области в страната ни предоставя към настоящия момент.

Да, били сме велики. По-хубавото е, че можем да бъдем отново и то благодарение на всички млади и креативни хора, които в момента са у нас и се борят за по-добър живот в България. Благодарение и на всички наши сънародници в чужбина, които подкрепят страната по един или друг начин. Можем да постигнем много заедно. Можем да защитаваме моралните неща и можем да настояваме те да бъдат защитавани със закони, а не потъпквани с беззаконие. Благодарение на каузи, благотворителни инициативи и други социални иновации можем да намалим бедността и безработицата. Можем да започнем да се грижим за другите, а не само за себе си. Можем да влагаме парите си в смислени неща и да търсим начини да успеем тук и да покоряваме нови върхове, вместо да се бием в гърдите с едно велико минало. Можем да създаваме невиждани за света иновации и да правим невероятни технологични постижения. Можем да издигнем културата и изкуството си на световно ниво и да изправим икономиката на крака. Можем да достигнем до звездите независимо, че в момента се намираме в калта. Можем да се държим доблестно, честно и човешки, а не да мишкуваме и да минаваме тънко. Можем да вдъхновяваме, а не да потъпкваме другите. Можем да се радваме на чуждия успех и той да ни амбицира, а не просто да завиждаме. Можем да не се делим на цвят, раса, религия, а да се обединим от това, че ни пука за България.

Можем да бъдем всички тези неща, но само ако започнем да действаме за тях. За вдъхновение можем да се обърнем именно към великите личности от нашето минало.

Първата крачка към решаването на всеки проблем е това да признаем, че го има.

България е страна в тежко положение в момента. Дали това е временно състояние зависи само от нас.

Били сме велики и можем да бъдем отново, но трябва да действаме. Заедно.

Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.

Дамян Дамянов