Успелите споделят

Преди близо две години ви срещнахме с Благовеста за първи път. Носител е на редица отличия и е разпознаваемото лице зад различни каузи, но този път повод да седнем за разговор с нея е включването ѝ в книгата "Хората, които променят България. Вдъхновение в 30 истории" (AMG Publishing, 2019) на автора Даниел Пенев. В поредицата от интервюта, посветени на хората от книгата, ще видим една тяхна по-различна страна - специално за uspelite.bg.

Хората те познават най-вече като лицето зад "Подарете книга", но ти имаш и бизнес проект, в който си съдружник. Разкажи ни повече за него и каква връзка има с фондацията?

Childish е компания за софтуерни услуги – не работим по свои продукти, а по проекти на клиенти. Интересното в това дружеството е, че то е 50% собственост на фондация „Подарете книга“. Тази структура е доста нетипична и дори иновативна за България. За разлика от много от социалните предприятия, които са интегрирани във фондация, тя позволява да има ясна граница между професионалното и социалното. Ние работим единствено за клиентите си и ако работим добре, печалбата се поделя с фондацията, загубата обаче по никакъв начин не я засяга. Евентуални загуби или фалит биха били ограничени до стойността на дяловете на фондацията, а те са дарение от останалите съдружници. Много от клиентите ни дори не знаят за каузата ни, но пък за служителите това е от изключителна важност.

Снимка: Надежда Чипева, Капитал

Откъде идва идеята за този тип модел на свързаност между двете неща и смяташ ли, че той може да бъде успешно интегриран и от други организации?

Идеята дойде от модел, който е особено популярен в скандинавските страни и особено в Дания, по-известен като Foundation-Owned Social Enterprises. Един много успешен пример е Villum Fonden – фондация, която е основният собственик в компанията за покривни конструкции VKR Group, по-популярна с бранда Velux. Печалбите, които се разпределят към фондацията, обикновено са от порядъка на над 100 млн. евро. Само за 2019 г. средствата, инвестирани от Villum Fonden в социални проекти, са 144 млн. евро.

Сигурна съм, че повечето клиенти на Velux изобщо не знаят за тази фирмена структура и не си купуват продуктите заради каузата, а заради качеството им. Това качество обаче носи печалби, които имат огромен социален ефект. Този модел много ме вдъхнови, за да структурираме Childish така. Няколко други фондации и фирми вече ме помолиха за повече информация с идеята също да приложат модела, надявам се да стават повече. 

Чисто законодателно какво може да се подобри, за да се насърчи процеса на мултиплициране на тази добра практика, според теб?

Нашето законодателство не предвижда стимули за подобен вид финансиране, но и не поставя пречки за него. Моделът е смислен, защото пази фондацията от обичайния бизнес риск и може да ѝ носи единствено позитиви под формата на дивидент. Този дивидент обаче се облага с 5% данък, от който фондациите не могат да бъдат освободени, докато търговските дружества имат механизми за освобождаване. За да се подкрепят подобни структури, данъчното ни законодателство може да предвиди стимули, които да освободят фондациите от този данък, така както това е предвидено за фирмите. Досега не съм чувала за идеи в тази посока, просто защото и моделът все още не е популярен. Говоренето по темата е добро начало.

Къде се чувстваш по-комфортно - във водите на каузата или на кормилото на бизнеса?

Те всъщност са много сходни – каузата трябва да се управлява умно с методи от бизнеса, за да може да работи и да расте, а бизнес трябва да се управлява със сърце, да знаеш каква е каузата му и да я припознаваш. Винаги съм се опитвала да съчетая някак двете, избягвайки риска каузата да се превърне просто в „работа“ или работата в кауза без стабилност. След много опити да балансирам между двете, Childish беше беше единствената идея, която едновременно ги разделя и ги свързва – работата си е работа, а каузата си е кауза, но първото финансира второто. Работейки това, в което си добър, всъщност помагаш на това, в което вярваш.

Снимка: Георги Кожухаров, Дневник

В момента предлагате основно услуги, но имате ли идеи за разработване на собствен продуктов софтуер, в което е истинската добавена стойност за IT компаниите?

Определено това е по-печелившият вариант, но и по-рискованият. Имаме идеи, дори бих казала вече концепции, но плановете ни са в първите 5 години да се фокусираме в изграждане на екип и стабилност, като работим за външни клиенти. Също и да носим постоянен доход за „Подарете книга“, за да се уверим, че моделът работи и чак след това ще можем да си позволим да инвестираме в собствен продукт.

Как би казала, че дигиталната среда променя бизнеса и НПО сектора в България през последните години?

Неизбежно се появяват стотици дигитални социални проекти, които правят много по-лесно умножаването на доброто. Такъв например е проектът Книговище, който помага на децата да намерят мотивация да четат чрез игра на въпроси и отговори върху прочетени книги. Горди сме, че тази платформа е един от първите проекти, изградени от Childish. Остава проблемът обаче, че много от групите в риск нямат достъп до този дигитален свят и трябва да се работи в посока как те да могат да се доберат до цялото богатство на дигиталното.

За нашите читатели ти си вдъхновение, но сподели с нас нещо, което е вдъхновило самата теб скоро.

Филмът „Формулата на Тео“ за учителя по физика Теодоси Теодосиев, препоръчвам горещо, ако някой не го е гледал. Светът принадлежи на маниаците, казва той и това да си маниак в това, което правиш, е толкова красиво. Пълното отдаване на професия, кауза или идея може да умножи възможностите на човек до безкрайност и да прескочи граници. За мен тази мания е работата за „Подарете книга“ и продължавам да работя за нея и чрез Childish. Пожелавам на всеки да намери своята мания, тогава се получават красиви неща, независимо в коя сфера.

Заглавна снимка: Георги Кожухаров, Дневник