Успелите споделят

Скоро ви срещнахме с Борис Колев в първа част на неговото интервю. Днес продължаваме с въпросите към един от младите и успешни предприемачи в България, който се стреми да развие корпоративната социална отговорност като култура в България и освен това сам продължава да е много обществено ангажиран. 

Смяташ ли себе си за успешен?

Лично за себе си, мисля, че ще мога да се нарека успял, чак в момента, в който вече не ми се налага да работя, а все още не съм стигнал този момент. Разбира се, всичките награди и отличия помагат в постигането на целите, но „успехът“ за всеки има различна дефиниция. Винаги съм си поставял, много по-високи цели, отколкото съм постигал. Определени мои проекти са успешни, да, но като цяло имам още доста жаби да изям. Освен това, много мои познати, които започнаха да приемат за много успешни паднаха от високо, а на мен не ми се пада още.

Кои са настоящите идеи и проекти, по които работиш?

Най-много време отделям за DigiMark  - това е софтуерна компания с фокус върху мобилни приложения, IоT, AR и VR и други иновации. Тя възникна покрай уеб проектите ни в JT Design, но пък от самото начало си е съвсем самостоятелна и има собствен живот. През 2013 г. започнахме с първия ни служител, а днес сме сериозен екип в София, а имаме офис в Португалия и представители в САЩ и още няколко държави. През 2014 г. бяхме на първо място по ръст сред IT компаниите в България в класацията на Computerworld. Компанията се развива супер и имаме страхотни проекти от цял свят.

Преди около година решихме да разширим обхвата си и създадохме дъщерно дружество, което да инвестира свободния ни ресурс в местни стартъпи – DigiMark Ventures. Вече имаме няколко инвестиции както финансови, така и технологични в български и дори един американски start-up. Скоро ще чуете за Doglar – социална мрежа за собственици на кучета, eMedy – иновативен мобилен здравен картон, както и Gen1 – първата в света мобилна платформа за бодибилдъри и други, на които им предстоят сериозни launch събития. Разбира се, в DigiМark не спираме със подкрепата на каузи и социални проекти, което ни е голяма страст. Всички сте чували за „Правата ми“ на които подарихме мобилните приложения, но и проектът „Дари Кръв“ не е за изпускане, защото има потенциалът тепърва да спасява десетки човешки животи, свързвайки доброволни кръводарители със спешно нуждаещи се. Планираме DigiMark Foundation, която да поеме реализирането на все повече и по-предизвикателни социални проекти.

Кое за теб бе най-трудното изпитание през последните повече от 10 години градеж на кариерно развитие?

Имам два-три момента, които са ми най-тежки и които дават и ще дават отражение много години напред. Първият е, когато изгубих баща си, точно 1 седмица преди абитуриентския си бал. Ужасна семейна трагедия, която беше допълнена от факта, че той беше нелепа жертва на здравната ни система, тъй като си отиде заради счупен крак. Колкото и невероятно да звучи, дано не ви се налага да ви лекуват от счупване в България.

Това беше най-тежкият ми момент, откакто се помня, тъй като тогава целият ми свят и всички мечти се сринаха. Вместо да ставам предприемач, тогава имах амбиции да уча в САЩ и дори бях приет с частична стипендия в Richmond Business School във Вирджиния. И илюзията много бързо си отиде, изправяйки ме пред необходимостта моментално да си намеря добре платена работа, тъй като заедно със майка ми и малката ми сестра, можеше буквално да останем на улицата. Тогава се сетих, колко успешни бяхме в училище и реших, че в истинския бизнес изчаках да навърша 18, за да регистрирам първата фирма и да действаме. А докато намерим първите си клиенти изкарах няколко стажа в различни фирми, включително и в HP Bulgaria, където научих изключително много за управлението на хора, екипи, как работят процесите и правилата в големите компании.

Другите тежки моменти са, когато не се разбирахме с партньорите и се стигаше до караници и раздели. Това ми се е случвало на няколко пъти и е най-гадният момент в едно бизнес начинание, защото обикновено с партньорите сме изключително близки и често раздялата е емоционална и счупва и приятелства, и доверие, цели, проекти и много други неща, а често коства и много пари. Още по-неприятно е, когато тези раздели свършат с адвокати, процеси и съдилища. Оказва се, че раздялата с бизнес партньор често е по-тежка от семеен развод и често свършват в съда.
Но пък от друга страна, научих изключително много за отношенията на хората, как се променят много близки хора, когато се появят пари и успех или пък когато нещата не се реализират спрямо очакванията им. Горчив опит, но много ценен.

Как можеш да обобщиш ситуацията на бизнеса в страната?

Според мен нещата са все по-добре. Тук не визирам политическата обстановка, тя си е същата стара и прогнила, корумпирана и крадяща сган с архаични разбирания за всичко и инструменти за натиск и контрол и манипулация от миналия век. Говоря за това, че пазарите се отварят, възможностите са много и са навсякъде, имаме изключително проспериращи сектори в икономиката като Технологичния сектор и центровете за изнесени услуги например, които сега са в разцвета си. Виждам доста други сектори, които се раздвижват и започва да се появява реална пазарна конкуренция. Трябваше малко време на българина да пробва единния европейски пазар и да натрупа самочувствие за да стъпи и да не се притеснява да продава и да прави бизнес директно с германци, австрийци, французи, италианци, скандинавци и т.н.

В момента България е най-доброто място в Европа за стартиране на бизнес и стартъп проекти. Изключително лесно и евтино да стартираш, и много евтино и бързо да се провалиш, ако идеята ти не работи. Достъпът до важните хора в бизнеса е изключително лесен и всеки може много бързо да достигне до ключовите си партньори и клиенти.
Ако се подобри малко и съдебната система, ще се отпушат всички чакащи инвестиции, които нямат доверие на системата и се страхуват да си оставят парите у нас. Виждам, че идват все по стратегически инвестиции, все по дългосрочни, например в R&D проекти, които идват, за да останат за дълго. Това може само да ме радва, и е и част от моята кауза и причина да остана.

Предвид редицата отговорни позиции, които си поел, защо избра да се реализираш именно тук?

Част от отговора е в предния въпрос, но лично за мен причините са две. Първата е, че България е мястото, в което съм се родил и съм израснал и е моя отговорност да работя за подобряване на средата в секторите, в които се развивам. Патриотичният дух не ме е напуснал още, даже се засилва последно време. Аз вярвам, че много скоро България ще заприлича на все по-райско кътче за живеене и за бизнес. Трябва още малко да се преборим, но аз виждам много добри проекти и стойностни хора, които започнаха да допринасят и да променят средата. Винаги съм можел да си хвана самолета и да отида почти навсякъде – имаме клиенти и партньори във всички точки на Европа и Америка. Израснал съм в младежката мрежа на Junior Achievement, която е разпростряна в над 200 страни и имам стотици приятели навсякъде, но винаги съм искал да живея и да работя в България. (усмихва се)
А и както казах в предния въпрос, правенето на бизнес тук е много, много по-лесно. 

В личен план кой е Борис Колев с домашните пантофи?

С пантофи, по гащи, на дивана с котката върху краката и лаптопа в скута. А от страни приятелката ми недоволства, че пак съм на компютъра и не й обръщам внимание, а и освен това не съм си прибрал чорапите и от 6 месеца обещавам да оправя корниза в спалнята. Предполагам, е доста позната картинка и аз не правя изключение от нея. Реално не прекарвам чак толкова време вкъщи. В малкото ситуации, в които не съм в колата, в самолета или в среща, се опитвам да намирам време за близките. Добре, че сестра ми дойде да работи в DigiMark и така я виждам по-често. Когато успея да отрадна малко време, пътуваме в чужбина за различни рок концерти. Иначе, доста време ми отне да намеря някой, който да ме изтърпи в личен план. С цялата тази работа, липсата на време, честата ми изнервеност, фокус в проектите илипсата на истински уикенди, цяло чудо е че вече 7 години приятелката ми е до мен и се опитва да ме разбира.

Според твоя опит кое е нещото, което трябва да притежава един млад човек, за да успее в България?

Да иска и да не спира да се учи! Да забрави за егото си, защото то ще му донесе само беди! Да знае, че приятелите и близките са най-ценният му актив в живота и да се научи да ги уважава! Да си поставя много високи цели, които винаги кореспондират с ценностната му система. По този начин няма да се налага да се самомотивира изкуствено и няма да губи смисъла в трудностите.

В каква България искаш да живееш и да отгледаш своите деца?

Тази същата си е съвсем добре. Бих се радвал децата ми да се изправят пред различни трудности, за да може да пораснат по-силни. Може да има доста проблеми, но пък така всички растем много по-адекватни. В най-подредените държави, хората толкова трудно понасят дребните проблеми, че вижте какъв е процентът на самоубийствата. Ние тук живеем в проблеми и сме израснали в проблеми. Всички тук сме войници и се учим да се оправяме с живота, в цялата тази несигурност. Това е едно великолепно риалити, от което излизат много стойностни хора. Иначе, бих се радвал малко да подобрим негативизма в мисленето на хората, защото той ще дръпне всичко напред. Бих искал в следващата България, хората да вярват и да си търсят правата постоянно. Защото когато всички започнем да си търсим и отстояваме правата и администрацията, и правораздаването, и здравеопазването, и образованието, и инфраструктурата – всичко ще се оправи, а политиците просто няма да имат избор. Пожелавам го на всички! Възпитавайте децата си така, че да бъдат асертивни, проактивни и винаги да отстояват правата си и да дават обратно на обществото. (усмихва се) 

Първа част на интервюто с Борис може да намерите ТУК.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.