Интервюта

Боян Бенев е предприемач в областта на технологиите и международно развитие. Той е на шестгодишна възраст, когато заминава с родителите си за Великобритания. На 16 години регистрира първата си фирма. През 2007-ма година е отличен като "Най-успешен млад предприемач на Великобритания" от изданието Start Your Business Magazinе. Консултира организации за развитие на предприемачеството, развива проекти с подкрепата на Google и Amazon, работи с неправителствения сектор, а в последните години е част от проект с инженери и научни изследователи в над 17 развиващи се държави, на които помага да превърнат теоретичната си работа в устойчив бизнес.

Автор е на книгите "Две поколения", "Малка книга за реалността" и "Малка книга за бизнеса", а скоро излезе и дебютният му роман "Едно". Първото му художествено произведение е сред малкото български книги в sci-fi жанра от “Библиотека Галактика” насам, със собствени илюстрации от художника Георги Маринов - HORHE. 

Романът “ЕДНО” разказва за свят, който прилича на нашия, но е и различен. След като е било на ръба на разрушение, човечеството е постигнало бурно технологично и социално развитие и крехък баланс на властта. В този ключов момент всички погледи са вперени нагоре, към мечта от началото на времето, която предстои да бъде реализирана. Хела вече е близо и предстои първата мисия до нея - до луната.

Огромна отговорност тежи върху раменете на главния герой в “ЕДНО” - Айла. Хиляди са посветили кариерите на мисията, милиарди са вложили надеждите си в нея, а връзката ѝ с космическите изследователи, Томиас и Иона, е твърде лична. Задкулисно струните на властта дърпат в различни посоки, а успехът на мисията е единственият залог на мира…

Израснал си във Великобритания. Защо реши да се върнеш в България?

Вече повече от 20 години кариерата ми е свързана с обикаляне и пътуване. В последните години преди пандемията работех в сферата на международното развитие и тенденцията беше завладяла почти цялото ми време. Но и преди това, от 15-годишен често пътувам. Първото ми идване до България през 2009-та година не беше съзнателно решение, а просто поредното пътуване.

Конкретната причина - издаването на първите ми две книги - “Малка книга за бизнес” и “Малка книга за реалността”, съответно през 2009-та и 2010-та година. Постепенно обаче открих елементи тук, които ме привличаха все повече и повече. България, оказа се, позволяваше по-голяма свобода за развитие - както и по-голяма свобода като цяло.

Защо дебютният ти роман носи заглавието "Едно"?

Зад заглавието стоят няколко идеи. Струваше ми се странно и леко самовлюбено авторът да си дава заглавие на романа. Щеше ми се заглавието да се открие от публиката, след като прочете книгата. Така че да започнем с “Едно”. По подобна логика, не си представям, че текста, който четете в първото издание, ще е крайният текст на книгата. Бих искал да има елемент на развитие в книгата. Да има възможност за интерпретация - от различни автори, илюстратори и редактори. За това има номер на версията под заглавието.

Жанрът е (спекулативна) научна фантастика? Какво имаш предвид с това определение?

Винаги съм харесвал научната фантастика. Дава възможност да се пренесеш в друг свят или да си представиш нашия по друг начин. Тонът на книгата е вдъхновен от някои от по-веселите фантастични филми от 80-те и 90-те години. "Спекулативна" се добавя, когато книга променя нещо в нашия свят и изследва как би изглеждал, ако "Х" е различно.

Дава възможност да се абстрахираме от нашия свят. Тази стъпка встрани от познатата ни реалност позволява интроспекция и, надявам се, провокира размисъл. А какво точно я прави спекулативна в случая, не разкривам - четете!

Какво те вдъхнови и подтикна за написването му?

Ежедневието ми не е особено подредено. Занимавам се с различни и разнообразни проекти, които сами по себе си са коренно различни.

Писането като цяло ми дава възможност за фокус - поле, в което може да се подреди неподреденото.

Предните книги ме въведоха в този процес и още от тогава реших, че искам да намеря начин да разкажа идеи около теми, които ме интересуват, в по-широк формат. Извън интереса, който имам към научната фантастика още от детски години, вярвах, че абстракцията дава още по-голяма възможност за подреждане и навързване на различни интереси в една сравнително кохерентна нишка.

А и щеше да е трудно да обединя интересите ми към пътуване, наука, образование... и кафе в нехудожествен формат. 

Какво е за теб образованието? И защо знанието трябва да се споделя?

Образованието най-общо е това да знаеш, че възможности съществуват и да имаш инструментариум да се възползваш от тях. Силно вярвам в основополагащото образование в природните науки (математика, физика, химия и биология), но не говоря ексклузивно за това. По-скоро изходната точка е, че възможности за всеки да промени траекторията си съществуват във всеки един момент.

Предизвикателствата са следните. Първо, да знаеш за тях, второ, да вярваш, че може да се възползваш от тях и трето - да имаш инструментите, за да се задвижиш. Съответно "образование" може да значи различен вид интервенции за различни целеви групи, хора, общества.

Но в крайна сметка фокусът е един - да можеш утре да направиш повече от днес.

В основното ми занимание работя с развити и доста можещи инженери и хора на науката. Можещи обаче тясно в тяхната сфера. Много от нашата работа е свързана с това да им покажем, че като добавят малко знание за бизнес, могат да развият това, което са създали, в съвсем различен мащаб. Въпреки че хората имат много повече знание от нас в тяхната сфера, това пак е полезно образование за тях.

Предприемачът се ражда или се създава?

И двете. Някои хора имат инстинкт, други го изграждат, трети са форсирани покрай обстоятелствата да го изградят. Имал съм възможността да срещна буквално стотици предприемачи от всеки край на света. Впечатлява ме все повече способността на хората да превърнат дълбокото разбиране за местни предизвикателства в специализирани решения.

Светът ни, от една страна, става все по хомогенен. От друга страна, съществуват безброй локални проблеми и всеки ден се раждат предприемачи, които ги решават.

В книгата значението на успеха като че ли е доста различно от това, което днес приемаме за успех. Каква е разликата според теб?

Успехът в “Едно” се изразява по две доста различни пътеки. Едната е желанието да се постигне нещо. Нещо ново и досега смятано за невъзможно. Това е целта на главната героиня - Айла. Другата пътека е стремежът за баланс, спокойствие и сигурност. Това е целта на другия герой - Ашок. Това са две отделни, но често пресичащи се пътеки.

В нашия свят успехът често е фокусиран върху материалното. Това осъзнато отсъства в “Едно”. Вярвам, че това определение за “успех” ще е временно. Базирано е на идеята, че средствата са ограничени, а е вероятно тази равносметка да се промени в идните столетия (без да звуча утопично).

Ако се върнем към настоящето, мисля, че имаме все повече примери на локално ниво на хора, които постигат позитивна промяна за тяхната среда.

За мен да постигнеш промяна, да създадеш нещо, което преди теб го е нямало, си е успех - и то голям!

Върху какви проекти работиш в момента?

В момента се опитвам да подредя и опростя заниманията си. Имам тенденция да се захващам с твърде разнообразни дейности и мисля, че е дошъл период на консолидация. Така че фокусирано продължавам в сферата на международно развитие и образование - започвам да помагам на общината в Меделин, Колумбия, по един интересен проект за млади хора в комуните им.

Извън тази сфера се старая да изчистя и концентрирам дейностите си. Хубаво е да мога да ги разкажа под една шапка, но ще е още по-хубаво, ако могат да се движат в обединена посока. Най-голямата цел за идната година е да оформя постоянен екип около работата ми.

Пътувал си много. Коя държава те впечатли най-много и с какво?

За държава няма как да кажа. Има огромно разнообразие във всяка една държава и е трудно да се коментират в общ план. Градове, общности, хора - да, но знамена - трудно. Много ми харесва енергията и щастието в голямата част от държавите из Латинска Америка. Там се зареждам силно дори само когато ходя из улиците. Самото им отношение към живота носи радост.

Впечатляващо е колко дълбоко в културата се е внедрила дългата история на държави като Индия и Иран. Хората носят хилядолетия култура с тях и си личи у всеки, с когото говориш. Азия е впечатляваща с енергията си, но по съвсем различен начин от Латинска Америка. Там се усеща промяната и тя е очевидна. Всеки се стреми да промени живота си... и то се случва, бързо.

Би ли пожелал нещо на читателите ни?

Винаги в началото на нова година се гледа напред. Минахме през нелеки две години. Идната година бих пожелал всички да имат възможност да реализират нещо, което са оставили на пауза в последните две години.

Снимков материал: Личен архив Боян Бенев 

A ето какво ни разказа Боян Бенев само преди 6 години... С течение на времето става ясно...