Българска магия: Розмари де Мео и обредното наричане
“Жабите се раждат, за да се крият в тинята. Вълците - за да търсят плячка. А ти живей гордо и красивo като елена.”
Така наричали някога на децата си древните българи. Според легендата за Авитохол малко момче, закърмено от сърна, станало силен юнак и основател на дълъг и могъщ род. Преданията тръгват още от някогашната държава Балхара, където хората вярвали, че ако човек суче от сърна, ще живее с векове. И наистина, хрониките сочат, че Авитохол е живял триста години. Самото му име означава потомък (тохол) на сърна (ави). А когато напускал този свят, завещал на рода си да се нарича с най-вълшебното и трудно име, което никой друг по света няма да успее да произнесе - българи.
С тази легенда се сблъсках за първи път, благодарение на Розмари де Мео и познанията й за българските обреди за наричане. И вече цял ден се опитвам да се сетя дали съм срещала някой чужденец по време на пътешествията си, който да може да произнесе правилно България, но като че ли наистина няма. Розмари споделя, че съчетанието Ъ-Л-Г е специален ключ, зареден с мистична сила - дори в старобългарската писменост съмволът за Ъ прилича на пясъчен часовник с ключ. И още много тайни за произхода и способностите на народа ни започват да се разкриват покрай нея.
Тази необикновена жена - смел разказвач на истории, творец и специалист в приложната българска магия, успява с труда си да внесе светлина в една позабравена, но изключително вълнуваща част от народните традиции. Речено-наречено - така пише на виртуалната врата на нейната работилница. Трудът й разкрива много за тайнствата и практиките около Еньовден и редица други празници и специални моменти от годината. Розмари дели магията на бяла и черна - всичко направено със съгласието на човек е бяла магия; направеното против волята му е черна. От нея можем да научим много - от обреди и празници, през семинари и обучения за скритото българско знание, индивидуални и групови практики, до детско училище за магьосници.
Една от най-силните теми, които засяга, е свързана с българския корен. Той е ключът към силата на нацията, но в момента е позабравен и пренебрегнат. Древните българи са вярвали, че душата избира къде да бъде преродена и там пуска корен. Когато човек се отдалечава от корена си, душата трябва да знае кога ще се върне при него, защото иначе залинява и силата и изтича. Розмари насърчава българите отново да започнат да разказват на децата си за Неродена мома и невестата на Слънцето, да ги възпитат според легендите за Авитохол и в практиките за наричане да открият уважение към силата на словото. Няма ли да е прекрасно следващите поколения да израстнат закърмени със силата на древния и могъщ български дух, да носят български имена?
Тези теми като че ли носят из въздуха ново Възраждане, връщат към нещо изконно, към закопаните съкровища в българските земи и души. И ако това е началото на връщането към корена, то скоро те отново ще попиват живата енергия на българския род. Само трябва да помним, че думите и вярата имат много голяма сила, която трябва да се използва отговорно и осъзнато.
Началото винаги е най-трудно, а Възраждането само по себе си е дълъг и много емоционален процес. Едни ще повярват, други ще се откажат. Ще се отсеят хората, които имат годност да върнат от забрава българската духовност. Тогава реченото ще бъде сторено и целия свят ще си спомни за рода на безсмъртните владетели, произлязъл от малко момче, закърмено от елени.
Димана Сотирова
