Разбоишкият манастир – бялата лястовица на вярата (ПЪТЕПИС)
Търся лекота, безвремие, докато липсата пулсира в слепоочията. Мислите прелитат като чайки над прибоя. Слънцето напича, но не парещо, а някак по-студено и безсилно. Вятърът разрошва косите ми като немирен хлапак. Ту прибирам някой кичур зад ухото, ту го оставам да пада пред очите ми.