Успелите

Вeликите непознати: Самоукият творец - Дико Илиев

„И мъката ражда музика, но боли, много боли, когато я твориш“ Дико Илиев

Всъщност, приятелю аз знаех за него, но не мога да твърдя, че го познавах – предполагам за теб важи същото. Време е да поправим тази грешка и заедно да научим повече за българина, за когото трябва да знае всеки един сънародник - Дико Илиев, самоукото момче от село Карлуково!

С блясък в очите, вълнение, надежда, вяра и обич сглобяваме ръце в най-типичния за България захват  – дясната ръка взема, лявата ръка дава и така се заформя голямото, кръшно българско хоро!  До 1917 година българите познаваме еленино, право, ганкино и ред други хора, изпълнени с типичните за съответния регион музикални инструменти – джура гайда, каба гайда, кавал, тъпан, зурна и други. Точно в същата година, по военните фронтове едно 19-годишно момче без специално музикално образование в лицето на Илиев, изразява магически талант върху нотния лист и композира първото за България хоро за духов оркестър. Към този момент той не познава дори елементарните музикални закони. Произведението носи името „ Искърско хоро“ и бързо става популярно поради новаторството и уникалността си. Фронтовите другари на Илиев споделят: „Едва смогваше да записва музиката, която звучи в главата и душата му“.

Уникално! Как успява този юноша да сътвори своя първи шедьовър? Tова знамението хоро той сътворява и то гладен, премръзнал, изминал хиляди киломентри по разкаляните и прашни пътища на войната и на Южния, и на Северния фронт? С този въпрос, който днес, ние обикновените българи, си задаваме се овенчава едно велико творчество! Ражда се музика, която преживява до ден днешен. Самоукият младеж създава своето дете – новият жанр за българската музика – хората за духов оркестър.

Бай Дико, както свойски го наричат хората, провокира българския народ да се залавя за хорото по-често и на новата музика. От 1917 година до ден днешен на 31 декември задължително прозвучава най-популярното композиторско творение на Илиев – „Дунавско хоро“. Това е шедьовър, който се ражда редом до „Един завет“, „Бдици лъвове титани“, „Велик е нашия войник“. Той написва общо около 70 хора – еленино, прави, дайчови, 20 марша, десетки валсове и др.

Характерното за народната музика е разделението ѝ по характерни области. В един час на годината всички характеристики на всяка фолклорна област се обединяват и всички българи тропат заедно по музиката на Дико Илиев.

Когато се разглежда музикалното творчество на живущия цели 42 години в грaд Оряхово – Илиев, музикологът не се задъхва от обикновено сложните партитури на класиците или романтиците. Пред неговия поглед и слух се ниже една родена от сърцето, ясна и кристално чиста музика, писана с радост и вдъхновение от музикант, въоръжен със скромни композиционни похвати, но с необикновено чувство за форма за изграждане на музикалното произведение. Музикант, получил признание и от Бога, роден, създаден да твори така спонтанно, както е творил Моцарт.

music-279333_1920

В скромния живот на великия българин не липсват и трагедии. На 14 години умира дъщеря му Александрия. В този мъчителен ден, вдъхновен от своята безмерна мъка, Илиев композира хорото „Александрийка“, което до днес звучи по цяла България. В зрялата си възраст преподава на млади български таланти, като основното мото е музиката да идва от душата, а не от учебниците.

За него говорят по радиото, пише се по вестниците, като всички прославят таланта му.

Професор Георги Тодоров, преподавател в Консерваторията казва за него:

Ученик съм на Дико Илиев. Той ме караше да уча. Накара ме да вляза в Консерваторията. Научи ме на труд и музика. За мен си остава истински народен композитор.“
България цени даровитото си дете! Илиев получава десетки награди. Всяка година в различни градове на родината ни се организират Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“, в град Оряхово всяко лято се провежда Панаир, който в програмата си включва изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев. Илиев ледник на остров Александър на Антарктика е наименуван на самоукия творец. Най-голямата награда е тази, че българите от цялата страна се обединяват под звуците на неговата музика и до днес.

В навечерието на новогодишния празник се запознахме отблизо с  този Велик българин! С пожелания за приятни емоции в компанията на любимите хора, призовавам  при захващането на хорото в 00:00ч да благодарим,че сме част от такъв велик народ като нашия!

 

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Ралица Цингова

Като автор на рубриката „Великите непознати“, смятам че всеки българин е велик по своему! Носим величието в кръвта си, важното е да имаме очи за него! Обичам малките моменти на големите пътувания, неповторимите човешки истории и вдъхновението от простите неща.

Оставете коментар

0 коментара