Как се става истински?
Гледали ли сте филма AI Artificial Intelligence (Изкуствен интелект)? Аз още си спомням колко много плаках, защото Дейвид искаше да стане истинско момче. Това, разбира се, е взаимствано от Пинокио, но самият начин, по който е представено във филма е много въздействащ - в крайна сметка дали си дървена кукла или роботизирано хуманоидно дете няма значение. Как обаче се става истински? Истински човек, истински професионалист, истински родител, истински фен... просто истински? Това е въпрос, който от време на време си задавам понеже сякаш забравям че ние превръщаме нещата в истински. А истински е въпрос на усещане.
Когато започнах да пиша за Успелите и по-късно, когато станах главен редактор на медията, не се смятах за истински журналист понеже не бях убедена, че позитивната журналистика е "истинска" журналистика (а е точно такава, просто е друг вид журналистика). Отне ми дълго време и един уъркшоп с известен американски журналист да осъзная, че съм точно толкова (а често и повече) истинска, колкото и колегите ми в други медии. Тогава ни дадоха лесна според мен задача и след това я коментирахме. Лекторът беше впечатлен (и малко учуден) и ме поздрави колко добре съм се ориентирала в текста. Tогава си помислих "какво е толкова учудващото, нали това работя и съм добра в работата си". А аз наистина съм добра в работата си, просто имах изкривена представа за това кое ме прави "истинска".
От 8 години съм книжна сладкарка (което пък не е било истинска професия преди аз да я измисля) и съм изпекла хиляди бройки книжни сладкиши и солениши. Само за 40-те издания на Смълчан читателски клуб съм приготвила над 150 различни рецепти. Стотици хора са опитвали ексцентричните ми кулинарни изпълнения и дори са ги харесали! Въпреки това, където и да отида, на каквото и събитие да говоря, в която и медия да съм поканена, продължавам да повтарям, че не съм професионалист, което обобщавам с "аз не съм истинска сладкарка". Не съм учила за това и не работя в сладкарница, значи не съм, нали? Такава поне беше логиката ми до един ден, в който Албена (която е съвсем истинска сладкарка и има съвсем истинско сладкарско ателие - Работилничка за сладки моменти) не ми се "скара" и каза да спра да го повтарям, защото не е вярно. Аргументът ѝ беше, че след като имам годините практика, обратната връзка, рецептите, успешните опити и провалите, какво повече искам? Колко по-истинска мога да бъда? Отново проблемът не беше в това колко съм "истинска", а във възприятието ми.
Вече сте се досетили, че всичко това е свързано със синдрома на самозванеца (imposter syndrome). Жените страдаме от него много по-често, най-вече защото сме отгледани с по-малко вяра в собствените си възможности и сме по-склонни да поставяме под въпрос успехите си (и въобще да говорим за тях, но по тази тема ще пиша друг път). Това, което научих с времето и продължавам да уча всеки ден е, че няма един-единствен път да станеш истински каквото и да било. Всички се учим в движение и някои неща ги правим толкова дълго, толкова добре и толкова ни харесват, че ги превръщаме в част от себе си. И тези неща са съвсем истински.
Едно то най-безсмислените неща в този ред на мисли е т.нар. gatekeeping - хората, които се считат за истински фенове на нещо или са истински компетентни по даден въпрос не допускат други хора до тяхното нещо, защото го приемат за идентичност (било то хоби, филми, музика, спорт, дори и професия). Което спира много други хора да се почувстват истински - това, че спортуваш от 2 години, а не от 20 не те прави по-малко истински спортен ентусиаст или това, че четеш 10, а не 100 книги на година не те прави по-малко истински читател. Прави те по-малко опитен, а опитът има значение, но ако продължаваш, ще го придобиеш. И тогава от теб ще зависи дали ще приемаш по-новите хора или ще им затръшнеш вратата. Дали ще помогнеш на други да се почувстват истински.
Светът се променя дори докато пиша този текст - който също не беше истински преди да го напиша. Но сега е и е твоят знак да бъдеш своята Синя фея - просто продължавай да правиш нещата, които те правят теб, по-истинско от това няма накъде.
