Великите непознати

Така лудо и… някак припряно е това наситено наше ежедневие. Всеобща тайна е, че все много работим, все за някъде бързаме, все нещо догонваме и все нещо изпускаме. Едно единствено нещо остава сигурно – премреженият ни и унесен в прехвърляне на невидими неща в социалните мрежи, поглед. Уви, дори в това прехвърляне е полезно да откриваме някакъв смисъл или посока за следващото бързане.

Така както девойките от картината са унесени в това, което виждат. Едва смогвам да щракам по клавиатурата си, за да не те изпусна в бързането ти. Искам да те запозная и удивя с още една велика, но досега непозната личност. Една личност… толкова пъстра, вдъхновяваща и различна! Личност, чиято история е способна да те развълнува и замисли.

Прескачат думите в умa ми и се бутат коя да се подреди най-напред при запознанството с поредната заслужила българска личност. Е, благодаря за вниманието! Приятно ми е да представя Елена Карамихайлова! Една българка, която е прозорец към един шарен хаос, съществуващ в едно подредено изкуство. Елена е наша сънародничка, която облива в цвят и разказва истории чрез творчеството си. Българка, за която знае светът, но не знаем достатъчно ние!

Сънародничката ни е нежен израз на талантливата, но все още прикрита българска жена. Елена е изящество, което отваря очите на обществото за многоликата същност на жената в България, която твърде дълго е приемана просто като домакиня. Заради жени като нея ние днес имаме право на изкуство, свобода, работа, страсти… Българската мадона е израз на непримиримостта, премереността, деликатността и таланта на българката.

„Българска мадона“ е  изразена в творба, картина, обиколила целия свят и впечатлила със своята уникалност! Българската мадона е сънародничката ни Елена и е мадона заради следата, която оставя в завет на българския културен живот и заради вдъхновението и цветността, които е способна да породи у всеки един, който се запознае с нейната кратка, но наситена история…

В град Шумен, в зимния шести ден от месец декември на 1875 година, проплаква Елена! Под уютното крило на будните си и дейни родители Елена израства възпитавана в ученолюбивост. Подкрепяна от семейството, след като българката завършва Нанчовото училище /ПМГ „Нанчо Попович“/ в родния Шумен, заминава за Цариград, където завършва успешно Американския Робърт колеж в Цариград.

Водена от цветове, изкуство и красота, нашенката заминава за Мюнхен, а там се учи на живопис в Академията за изобразителни изкуства. Именно там се отключва нейната доживотна страст – рисуването! Във времената на 20-те и 30-те години значително се увеличава броят на жените по света, които се посвещават на таланта си в сферата на изкуствата. Представител на този тип будни, интелигентни и талантливи жени е художникът Елена Карамихайлова. С ясно изразен характер и професионален поглед, Елена не се подчинява на нашумялата в Европа тенденция на експресионизъм и изразява себе си чрез импресионизъм. През целия си живот тя следва своя собствен глас и е художник, който ясно следва единствено своите принципи и пориви.

В традициите на импресионизма много голяма част от картините й са нарисувани под открито небе. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, както и дълбокият психологизъм и интимност на портретите. Сред най-известните й портрети от този период са на сестрите й Райна и Елисавета, картините "Пред бала", "Пред огледалото", "Пред пианото", "Пролет", "Оптимизъм". Рисува и един свой автопортрет с четка в ръка. Всички те са останали в наследство и част от галерии в цялата страна, а и в чужбина.

Водена от носталгия по Родината, през 1910 година Карамихайлова става член на наскоро създаденото дружество "Съвременно изкуство" и участва в множество изложби в страната и чужбина. Обиколките ѝ в Европа са безброй, а там обществото вече е достигнало своето културно развитие, за да може да я оценява и да се радва на всяка нейна творба. В началото на Първата световна война, талантливата ни сънародничка е във Франция, където край бреговете на Боденското езеро създава една от най-известните си картини „Край езерото“.

По време на войната нова тема навлиза в творчеството на Елена Карамихайлова - темата за майчинството, пресъздадена в платна като "Българска мадона", "Майка", "Писмо от фронта", "Селянка от Земен". В продължение на дълги години художничката ежегодно прекарва по няколко месеца в село Земен и рисува там още много картини: "Деца от Земен", "Овчарки", "Из дефилето на Струма", "Две сестри". През целия си творчески път Карамихайлова рисува и натюрморти с цветя.

"Пред бала"

През 1946 г. е удостоена с орден "За граждански заслуги", а днес не само в родния и град Шумен, но и по други галерии в Европа се представят нейните картини. Връщайки се от лятната си почивка, Шумен е една прекрасна дестинация за разходка, където се намира и Художествената галерия с името Елена Карамихайлова. Заедно с Елисавета Консулова-Вазова са най-забележителните жени-живописци в нашето изкуство на ХХ век.

След всички свои пътешествие из България и света, обляна в натюрмортите на своите творби, през късната пролет на 1961 година, си отива нежната и вдъхновяваща велика непозната. Тук, в България, в София!

Българската мадона е пример за уникалността на българката. Тя е символ на разпукващо цвете в трудни времена. Елена Карамихайлова е творец и човек, който не бива да бъде забравен. Във времена далеч по-трудни от днешните тя успява да надвие догмите на обществото и да представи друга светлина на българската жена. Вярваща в таланта и следваща импулсите си, днес Българската мадона е вдъхновение за всеки един от нас, защото всеки един от нас е творец и рисува всеки един свой ден… в България!

Е, ако имаш път към Шумен, отбий се в галерията... картините ѝ спират дъха, носят история и остават завинаги в съзнанието! 

Източник: Българските художнички