По пътя към морето: Ченгене скеле, Бегликташ и Фестивал на пясъчните фигури
По-рано през лятото писах за Северното Черноморие, но сега отново заминаваме на юг. И тъй като почивката на море не значи задъжлително само плажове, отбивките по пътя могат да са също толкова интересни. Да лежиш на хавлията с книга в ръка, докато слушаш шума на вълните (и разговорите на хората) е безценно, но ако сте от тези, които обичат разнообразието или не могат да стоят на едно място, то и вие като мен винаги търсите още нещо, което да направите и някъде, където да спрете по пътя. Накъдето и да съм тръгнала, едно от първите неща, които правя е да видя какво интересно ме очаква по пътя - така хем мога да си почина, хем да разгледам нещо ново. А и не се знае кога отново вятърът ще ме отвее в същата посока. Живеейки в дадена държава често си казваме, че има време да посетим едва ли не всичко, но отлагането често става безсрочно. Затова ако сте се запътили към Южното Черноморие, отбийте от пътя към...
Рибарско селище и културно-туристически комплекс Ченгене скеле
Малко след Бургас се крие една истинска находка - рибарско селище като от картичка. С лодки, къщи, дух - сигурна съм, че няма как да не усетите мястото. И макар че би трябвало да е популярно (има не малко медийно отразяване), на колкото хора споделих за него, никой не го беше чувал. А селцето определено има какво да предложи - от експозиционни къщи (музей), през страхотни места за хапване (и най-вкусните миди с ориз по Бургаски!) и пийване (лимонада с малини и халапеньо!) до невероятната детска площадка, която е истинска архитектурна забележителност и е едновременно интересна, забавна и образователна - поне аз не съм виждала друга подобна в България.
Научете повече за историята на риболова у нас, разходете се из уличките на селото (всички кръстени на ветрове!) и намерете истинската за мен находка - ул. Консервна и паметникът на Джон Стайнбек (аз тръгнах да ги търся из селото, а те се оказаха на най-очевидното място - точно до клуб-ресторант "Морски сговор"!).
Бегликташ
Съвсем близо до Приморско ви очаква едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България - Бегликташ, понякога наричано и Българският Стоунхендж. Ако обичате камъни, колкото мен, тази отбивка ще ви хареса. Хората ходят заради енергията, намислят си желания (понякога на глас и е малко странно за околните), друг път ги пишат на листчета и ги оставят там, сядат на трона за зраве, разхождат се и се промушват през всевъзможните процепи и отвори.
Повечето камъни имат своите имена и обяснения - за какво са се използвали, каква е била функцията им. Има паркинг преди пешеходната част до самия обект (върви се около 20 минути), а след него се намират още няколко екопътеки. По пътя има много (много!) мушички - бъдете подготвени с шапка и спрей против насекоми, задължително си носете и вода и избягвайте да ходите по обед, тъй като светилището е на слънце. И не забравяйте да пипнете камъните - не само заради енергията, а защото са част от общата ни история и така можем да се докоснем до предците си.
Фестивал на пясъчните фигури
Фестивалът на пясъчните фигури е една от най-известните летни забележителности в Бургас, която има силни традиции във времето. Всяка година темата е различна, а скулптурите ни очакват в Морската градина. Не са много на брой, но винаги са интересни, разглеждането им не отнема дълго време (те също са на слънце) и се радват на поппулярност сред малки и големи. Тази година темата е цирк и има различни елементи от него претворени в красиви пясъчни фигури. В съседство се намира терариум, на който децата трудно устояват (поне моят син не успява) и също може да бъде включен в програмата.
Още има време за море и отбивки по пътя - потегляйте!