Приключения

Признавам си, че съм от хората, които обичат (и знаят почти наизуст!) Южното Черноморие - всяка година потеглям на юг и още по на юг, и нямам търпение да стигна до Синеморец. И макар че се надявам в края на седмицата морският бриз да ме отвее точно натам, тази година северният вятър първо ме отнесе към Варна. Винаги съм имала слабост към морската ни столица - имам късмета да познавам все чудесни хора от там. Градът е красив, наоколо има хубави плажове, морската градина е просторна и даже има планетариум (народна обсерватория)! Шофирането е малко сложно и от пътищата на север има какво да се желае, но нека гледаме позитивно на нещата! И след като не веднъж съм писала за Южното Черноморие, реших, че е време да се реванширам на Северното с този текст. Започваме от...

Местност "Побити камъни"

Интересно за мен е, че тази местност е известна като единствената пустиня в България, но също така е точно обратното, тъй като е била дъното на море! Ако като мен обичате камъни и всякакви скални образувания, това е вашето място (срещу само 6 лв.!). И като всяко подобно, на което съм била, макар че за него си има научно обяснение и теории, хората доста се вълнуват от "енергията" на местността.

Дикилиташ (от турски - побитите камъни) се намира на 18 км западно от морската ни столица на пътя Варна-София. На мястото ще видите варовикови колони с различна височина и дебелина, и различно сечение. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 м, а от 1995 г. са категоризирани като защитена местност. Има различни теории за произхода им - може да са образувани от коралови 9и други) организми или от призматичното изветряне на скалите - но едно е (почти) сигурно - датират от около 50 милиона години! Повечето камъни в местността са разположени в групи като още в информационния център (където са много мили!) разказват за мястото и кое къде се намира.

Виж още: Нека бъде лято! 8 плажа по-късно

Могат ли камъните да изпълняват желания?

Понякога си мисля, че хората искаме твърде много от природните феномени и имаме нужда да им придаваме чудотворни сили (не може просто да са невероятни!). Но вместо да търсиш златна рибка или да освобождаваш джин от лампа, може да намериш „Кръгът на желанията“ в местност "Побити камъни". 

Аз ей този клет камък ще търся, ако не ми изпълни желанието (извън кръга е:)

Според легендата, ако застанеш в този кръг и изречеш желанията си, дори и на ум, те ще се сбъднат. И дори да не се, и дори да не вярваш в такива неща, какво губиш? И след като си пожела нещо, продължаваме към...

Тюленово

От Варна до Тюленово се стига за около час и половина като трябва да сте търпеливи - пътят не е ужасен, не е и много хубав, на места е по-тесен, в нашия случай имаше и ремонт. Но Тюленово си заслужава като нищо друго (и не го казвам само защото ядох кренвиршка на скалите!). Ако има нещо, което обичам, колкото (или повече от) камъни и скални феномени, това са места, на които имаш усещането, че си на края на света. Докъдето ти стига погледът има само вода - огромна, бурна, дълбока, синя. Тюленово е извесно с арката, но стигнеш ли до скалите, всичко е невероятно красиво. Аз съм от хората, които обичат да сменят перспективата и легнах на един по-голям камък, за да видя околността от друг ъгъл - беше като да спреш времето. Има моменти, в които просто усещаш покой, има места, които ти се иска никога да не напускаш. 

Морският бряг достига височина от 30 м като всяко място е наименувано: „Ашалъка“, „Дупката“, „Киприята“, „Мартина“, „Самотника“, „Канарата“. Подводните пещери в местността са били населявани от потомствата на двойка тюлени, пуснати на свобода през 30-те години на 20 век от румънската кралица Мария. Оттук и идва името на селото, но не видяхме тюлени (имаше обаче доста птици).

Близо до брега имаше и нов параклис, но за съжаление беше заключен (може би се използва само за празници, но бях леко разочарована, защото обичам да разглеждам!). И ако някак успеете да си тръгнете от Тюленово (най-вероятно защото ви е напекло слънцето) продължаваме (или се връщаме) към...

Нос Калиакра

За нос Калиакра ще оставя да разкажат колегите от Българска история - прочетете техния текст и легендите за мястото ТУК. Преди да стигнете до самия нос, има нещо, което наподобява граничен пункт и се плаща входна такса - мисля, че беше 6 лв. След това продължаваш към паркинга и самия нос. Отново невероятна гледка от високо (заглавната снимка е от там) и странният ми мозък веднага си помисли каква красива смърт би било да скочиш от там (не съм имала такова намерение, но дъхът ти сякаш спира от такова необятно величие, все пак говорим за 70-метров бряг!). Аз не съм особено лека, но скоро не се бях притеснявала така, че вятърът ще ме отвее - буквално ме буташе, докато вървях и залитах в една или друга посока! 

Отново всичко си заслужаваше - просто по възможност не ходете в 2 ч. на обед. Освен гледки, човек с акордеон на входа, сергии за сувенири, има музей и ресторант. Впечатление прави и една статуя, както и стълбички, които водят надолу (но само малко надолу!) като под тях виждаш още стълби, които сигурно някога са се ползвали като част от крепостта, макар и да не изглежда никак безопасно. В един процеп хората са хвърляли стотинки - бих предположила, че отново с цел изпълняване на желания. 

Трите места могат да бъдат посетени в един ден, но ще е доста изморително. Към тях може да включите и ботаническата градина в Балчик, но за нея по-скоро ви трябва отделен ден, ако искате да я разгледате добре. Най-добре е да отседнете във Варна или околността и да направите няколко разходки, а между тях плажове - все пак трябва да има и време за почивка. Приятно пътуване!

Снимки: Личен архив и благодарение на Албена Димитрова