От сърце

Ако (не)случайно си попаднал на предишния ми материал за разходка с лодка по река Велека, вече знаеш, че Синеморец е може би най-голямата ми любов по родното Черноморие. Ако пък не си, сега го разбираш (и може да прочетеш първата статия ТУК, много е хубава, честна десинска!). Районът изобилства от прекрасни плажове и магически места, на които можеш да се почувстваш като в истинска приказка.

Едно такова скрито кътче е местност "Корабите". Спомням си точния момент, когато преди няколко години видях снимка на компютъра на един познат. Беше толкова красиво, че веднага поисках да видя мястото, но това се случи чак това лято. Затова пък смятам да компенсирам закъснението си, като го посещавам всяка следваща година.

‘Bursts of gold on lavender melting into saffron. It’s the time of day when the sky looks like it has been spray-painted by a graffiti artist.’ ― Mia Kirshner, ‘I Live Here’

"Корабите" са две големи скали в океана, които приличат на съвсем истински древни кораби. Не намерих много информация за появата им (било е отдавна все пак), но според легендата в района са вилнели пирати. Смята се, че в местността "Корабите" са палели огън на високите скали, имитирайки фар, и са примамвали търговските кораби да се разбият. На мен тази версия ми харесва, защото ме кара да си представям отминали времена, сандъци, пълни със съкровища, говорещи птици, мъже с превръзки на окото, развети знамена с черепи и всякакви други фантасмагории, които развинтеното ми въображение рисува. Така става, като прекалиш с книгите. Но пък никога не ти е скучно.

”Soon it got dusk, a grapy dusk, a purple dusk over tangerine groves and long melon fields; the sun the color of pressed grapes, slashed with burgundy red, the fields the color of love and Spanish mysteries.” ― Jack Kerouac, ‘On the Road’

И преди съвсем да съм се разсеяла, по-добре да ти кажа как да стигнеш до мястото, за да може да се насладиш на най-красивия залез в живота си. Добре де, признавам, че последното е много спорно. Както никой ден и никоя нощ не се повтарят, така и всички изгреви и залези са уникални. И все пак има нещо омагьосващо в положението на слънцето на морето. За да се увериш сам дали залезът си заслужава, или не, тръгваш по главната улица на Синеморец в посока плаж Бутамята. Вървейки по нея, ще видиш отбивката вдясно за плажа, но ти поемаш на ляво. Пътеката е тясна, но по нея стигаш където трябва. 

Когато стигнеш, ще ми благодариш. Пред теб ще се разкрие чудна гледка, а ти ще стоиш високо на скалите и ще ѝ се наслаждаваш. Защото, в крайна сметка, въпреки всичките ни усилия като счупени човешки същества, светът все още е пълен с красота и вълшебство. Не знам за теб, но аз искам да видя повече от него, преди светлините да са угаснали. 

”Never waste any amount of time doing anything important when there is a sunset outside that you should be sitting under!” ― C. JoyBell C.