Лично мнение

Преди да си помислите, че съвсем съм се побъркала (а аз не съм била по-разумна в живота си!), прочетете какво имам предвид и мисля, че много от вас ще са склонни да се съгласят. Тази статия не е за религия или екзорсизъм в буквалния смисъл на думата, но паралелът ми хрумна преди време и мисля, че екзорсизмът винаги е бил по-скоро метафора, просто дълго време хората не са разбирали от фигуративна реч (и не са знаели какво да правят с други хора, така че просто са викали свещеник/екзорсист).

Много от вас са гледали достатъчно филми на ужасите, за да знаят какво е екзорсизъм, но все пак е добре да започна с обяснение на явлението.

"Екзорсизъм" идва от латински и означава "практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват".

Тук има място за тълкуване по отношение на "където те съществуват" и ако приемем демоните буквално, тогава си представяме екзорсистите като католически свещеници, които гонят злите сили с кръстове, светена вода и тамян. Но днес няма да говорим за този вид екзорсизъм, а ми се иска да видим какво включва това действие. Защото демоните, които често наистина ни нараняват не са видими (но пак може да си същестсуват), а живеят в нас самите, нашите вътрешни демони. И за да бъдат прогонени (или поне успокоени) има различни съвременни (или не толкова) форми на екзорсизъм, които много от нас, съзнателно или не, упражняват.

Психотерапията като форма на екзорсизъм

Някога всичко се е приемало много буквално и върху хората е било упражнявано насилие, за да се "излекуват" от нещо, което всъщност е в главата им и за наше щастие днес не е прието да "пуснеш кръв" или да изтезаваш някого в името на това да оздравее. С времето нещата са се променили и макар че психотерапията все още не е най-обсъжданата тема по нашите ширини и не всеки е склонен да споделя проблемите си с психолог или терапевт (но пък сме доста отворени към врачка, астролог, нумеролог и други алтернативни професии), все пак имаме напредък.

Но защо мисля, че психотерапията е вид екзорсизъм? Защото се занимава точно с това - гонене на демони.

Макар че "гонене" в случая не е най-правилната дума - опознаване на демоните, комуникация с тях и в крайна сметка - съжителство до такава степен, че да нямат контрол върху нас. За напредналите може да се стигне дори до там, че да яздят демоните си! В момента, в който си кажеш всичко и оставиш проблемите, мислите, чувствата и емоциите ти да напуснат тялото ти, няма как да не се чувстваш пречистен. Поне до следващия път - все пак животът е действие, а не покой.

Виж още: Без паника! 5 техники за прекратяване на паник атака

Писането като форма на екзорсизъм

Пристрастна съм, но тъй като това е видът екзорсизъм, който практикувам от най-дълго, той е любимата ми форма на екзорсизъм.

Моят предпочитан начин да изливам всичко от себе си е чрез думите и не просто помага - минава ми.

Затова много психолози препоръчват да имате дневник, който да не съдържа просто какво се е случило в даден ден, а и да описва вашите чувства и мисли около всичко това. Аз не го правя, защото има няколко места, на които водя нещо като публичен дневник - чрез статии тук, постове и сторита в социалните мрежи, разговори с хора (които наподобяват монолог и не очаквам отговор, а само да си кажа).

Колкото повече мисли имате, толкова повече мисли ще имате - прозвуча като Божинката, но е вярно. Мисленето води след себе си още мислене и преди да се усетиш мислите ти имат мисли, а потоците ти на мисълта се разделят на още и още притоци. Всичко това води до прекалено мислене (overthinking), а оттам и до прекалено чувстване (overfeeling). За да не се натрупва всичко това, трябва да го пуснем на свобода, да изгоним демоните с по една дума, изречение и текст и то преди да усетим, че не можем да задържим всичко това в себе си и да избухнем (тогава демоните пак излизат, но не по най-конструктивния начин и пораженията са по-големи).

Спортът като форма на екзорсизъм

Под спорт в случая имам предвид всякаква физическа активност - потенето ми се струва като почти класически екзорсизъм (дори чух думата "flexorsism", което значи, че не го мисля само аз!) - виждаш как всичко лошо излиза от теб, главата ти се изпразва, тялото ти се зарежда.

Спортът е един от най-лесните (и подценени!) начини да си набавим ендорфини, да изгоним всичко лошо и да посрещнем всичко добро.

За спорт съм говорила много, защото го практикувам почти колкото и писането, затова може да разбереш повече ТУК и ТУК.

Плачът като форма на екзорсизъм

Още един вид екорсизъм в моя топ 3 и една ужасно полезна негова форма, с която жените сме доста по-добре запознати от мъжете.

Защо е полезно да плачем виж в статията ми ТУК и не забравяй, че вътрешните ни демони искат да задържаме всичко в себе си, за да задържим самите тях - поплачи си и се освободи. Не просто не е срамно - това е една от най-нормалните човешки реакции и винаги е било така, не оставяй слъзните си канали сухи!

Концертите като форма на екзорсизъм

Ако не можеш да го кажеш, изпей го, изтанцувай го и се освободи от него!

Гоненето на демони чрез песни и танци се е практикувало от много народи още от древността и нещата не са се променили чак толкова, колкото си мислиш - питай всеки, който е бил на концерта на Ед Шийрън колко неща е успял да остави на стадиона, включително демоните си. Не казвам, че никога няма да се върнат, защото са си нашите демони и не е ясно колко време сме ги отглеждали и дали сме готови да ги пуснем завинаги, но концертите са изпитана форма на групов екзорсизъм, в която вярвам почти религиозно. Затова виж Как музиката ни спасява? 5 причини да си купиш билети за концерт още сега.

Токсични форми на екзорсизъм - алкохол, наркотици и опиати

Естествено че най-вредните форми на екзорсизъм са най-разпространените - хората често не знаят как да се справят с демоните си и искат те просто да изчезнат като с магия (или вълшебно лекарство).

Но максимумът, който постигат е демоните им да замълчат за малко, за да започнат да викат с всичка сила след това. С времето трябва да ги храниш все по-често (и повече), за да имаш дори миг спокойствие, демоните са пораснали, ти си се смалил без да усетиш. И вместо да ги изгониш, се оказва, че те са изгонили теб и сега живеят в твоето тяло и ум. Ако много добре знаеш за какво говоря и все още имаш достатъчно воля, потърси помощ или поне опитай друга форма на екзорсизъм, която работи по-добре, не е късно.

В заключение искам да кажа нещо важно: ти не си демоните си, но си отговорен за тях, защото те са част от теб и не може да ги изпозлваш за оправдание на лошото си поведение.

Трябва да намериш път към тях и към себе си, да се опиташ да живеете заедно с мир, да сте от една и съща страна - може понякога те да ти се струват по-силни, но това е илюзия. ВСИЧКИ се борим с нещо (с много неща) и е важно да не го забравяме. А още по-добре - ако можем, да си помагаме. И да намерим хора, чиито демони са съвместими с нашите.

Виж още: Добре дошли в зоната на (дис)комфорта!