5 неща, които научих за 5 години (редовни) тренировки
И цял живот спорадични…
Започвам с нещо важно - аз не съм "спортна натура". Не съм спортувала като малка (родителите ми не го намираха за нужно - казваха ми, че съм умна и се очакваше да ставам все по-умна, физическата ми форма не беше от значение), нямаме спортисти в семейството и докато другите деца ходеха на тренировки, аз ходех на всички СИП-ове и извънкласни дейности, за които можете да се сетите. И ми харесваше - дори не ми е хрумвало, че трябва да спортувам. Бях активна (и досега едва седя на стола, докато напиша един текст), обичах да играя разни игри, но нямах кой знае какъв хъс за победа. Усетих, че не съм в топ форма, когато ме записаха на "Млад огнеборец", но въпреки това ми беше любимо (и все пак не станах пожарникар).
След 7-ми клас влязох в езикова гимназия и спортът отново не беше приоритет. В тийнейджърските си години започнах да тичам просто защото не знаех, че мога да правя и други неща, и беше безплатно. Продължих с бягането и в началото на университета и помня, че ми харесваше, но някак си ми е трудно да го повярвам, защото в последните поне 10 години мразя да бягам. В началото на 20-те си години открих пилатеса - първото различно нещо, което толкова ми допадна и, макар и с малък интензитет, го практикувам до ден днешен. В средата на 20-те си години започнах да посещавам групови тренировки и по-специално комбат - тренировка, базирана на смесените бойни изкуства. Няколко години след този период забременях и след като родих точно комбата ме доведе до бокса, който тренирах 2 години, но не ме биваше - справях се много добре чисто физически, но стигнеше ли се до спаринг и реален противник тотално блокирах (и често чувах, че в мен просто няма спортна злоба). Малко по-късно открих (малките фитнес) батути (за които вече съм сертифициран инструктор!) и всичко останало е история (която накратко се опитвам да разкажа).
Започнах по-смело да пробвам различни неща без да се притеснявам, както преди. По време на пандемията тренирах вкъщи - не е като да имаше много други неща за правене, след това се завърнах в залата с кондиционни тренировки, личен треньор и един от най-силните ми периоди. Но и това ми омръзна и започнах да въртя различни спортове, вкъщи и във фитнесите и така до ден днешен. Фокусът на тази статия са именно последните 5 години (след като родих), защото за първи път в целия си живот тренирам редовно без големи паузи (НЕ тренирам като съм отпуска, но си оставам активна по други начини). Не знам колко литра пот съм изляла за това време, но по-щастлива не съм била. Нямам плочки, далеч съм от “тялото мечта” (един човек обичаше да използва думата "знойна" по мой адрес, което звучи доста смешно, но донякъде възприех, че е вярно (#едърбедър)) но се чувствам силна, енергична и все повече се възхищавам на тялото си, което прави толкова много за мен. А какво научих всъщност за тези 5 години?
1. Разбери какъв човек си
Почти всички треньори започват с “намери своето защо” (за това след малко), но преди защо-то идва ти кой си. Отегчаваш ли се лесно? Имаш ли нужда от разнообразие? Предпочиташ колективни или индивидуални дейности? Имаш ли състезателен характер? Харесват ли ти истинските спортове като тенис, футбол, баскетбол? Дисциплиниран ли си? Можеш ли да правиш едно и също в повече повторения или предпочиташ различни упражения, които не се повтарят? От какъв тип мотивация имаш нужда? Искаш ли някой да ти вика, за да си нахъсан или това би те подразнило? Вкъщи ли предпочиташ да тренираш, в зала или навън? Обичаш ли да се потиш обилно или предпочиташ тренировки с по-нисък интензитет? Искаш ли да скачаш или предпочиташ нещо по-статично? Обичаш ли да вдигаш тежести или не искаш да използваш уреди и оборудване? На каква музика обичаш и на каква те дразни да тренираш? Имаш ли нужда от постоянни напътствия или искаш сам да решаваш?
Отговорите на всичките тези (и още много) въпроси са важни, защото какъв човек си определя начина, по който ще можеш да тренираш дългосрочно. Ако тренираш нещо, което не пасва на характера ти, няма как да продължиш с него цял живот. Може да опиташ, може да се мъчиш, но точно от тук идва едно от най-токсичните схващания за спорта - че трябва да ти е гадно. Ако не искаш “да блъскаш” във фитнеса, но мислиш, че това трябва да правиш, винаги ще се връщаш в изходна позиция. Единственият начин да намериш заниманията, които ти харесват е да познаваш добре себе си и да приемеш, че личността, която си не е универсална, следователно не всеки спорт или тренировка ще ти хареса. Ако бързо ти доскучава, няма как да правиш едно и също 5 пъти седмично. Ако имаш нужда да си сигурен, че изпълняваш всяко упражнение правилно, трудно ще стане без личен треньор и обратна връзка. Ако си перфекционист и искаш да си най-добрият в нещо, няма да искаш да правиш 3 различни неща вместо него.
(Пре)открий себе си, приеми възможностите и ограниченията си и ще намериш дейностите, които те правят щастлив.
2. Намери своето ЗАЩО (и бъди честен)
Каква е целта ти в крайна сметка и защо го правиш? За здраве, за тонус, за да изглеждаш по определен начин, защото те прави щастлив? За да имаш конкретно умение (например да се набираш 10 пъти на лост)? За да станеш по-добър в нещо? За да не се побъркаш (*вдигам ръка*)? За да докажеш нещо на някого (или на себе си)? За да си починеш от всичко останало? Няма нищо лошо в това да тренираш за визия или от суета. Няма нищо лошо в това да се грижиш за външния си вид. Няма нищо лошо и това да не е целта ти.
Каквато и да е мотивацията ти, тя има огромно значение за целия процес и трябва да си честен.
3. На какво (не) си готов?
След като изясниш защо го правиш, идва най-трудното - на какво си готов, за да го постигнеш и по-сложното - можеш ли да го задържиш завинаги? Ако да изглеждаш по определен начин изисква да тренираш 5 пъти седмично, можеш ли да направиш компромис с други неща и можеш ли да го поддържаш дългосрочно? Ако за да избягаш маратон, изисква години подготовка и състезания, имаш ли това време? И какво правиш, ако искаш да изглеждаш по определен начин, но той се постига със спорт, който не харесваш, а този, който харесваш води до различен тип резултати, а не желаните чисто естетически промени? Кое си готов да пренебрегнеш?
Както виждаш този текст задава много въпроси, защото навиците изискват осъзнатост - няма значение какво искаме, важното е на какво сме готови да го постигнем. И още по-важното е да сме напълно искрени със себе си и за нещата, на които не сме готови.
4. Хранене ≠ спорт
За да тренираш, НЕ е нужно да се храниш по определен начин. Храненето и тренировките определено са свързани, но не се изключват взаимно. Може да се храниш по строго определен начин, който смяташ за здравословен (или морален) и да не практикуваш никакъв спорт - има не малко такива хора. И може да спортуваш редовно и да не се храниш като спортист, а според собствените си възможности и разбирания. Това, че ходиш на фитнес не значи, че трябва да си на диета и това, че си ял дюнер за вечеря не елиминира ползите от тренировката ти, защото тя не се изчерпва с това как изглеждаш или дори с това как се чувстваш в конкретен момент. Идеалният вариант винаги е редовни тренировки и балансирано хранене, но ако не можеш да го постигнеш, това НЕ означава, че няма смисъл да спортуваш.
Тренировките са здраве - физическо и психическо, и помагат да живеем по-добре, независимо дали винаги успяваме да спим достатъчно, да не сме стресирани, да се храним здравословно. Да, всичко това е важно, но дори да не успяваме да се справим с всичко, НЕЩО Е ПОВЕЧЕ ОТ НИЩО.
5. Не слушай хората (включително мен), но потърси твоите хора
Само ти живееш в твоето тяло, само ти знаеш какво ти харесва, какво можеш и какво не, на какво си готов и на какво не си. Един живот в едно тяло - от майка ти, през приятели до случаен непознат в интернет, всичко е лично мнение, което не е нужно да съвпада с твоята представа за самия теб. Разбира се, че има хора, които работят това и са професионалисти, но това не ги прави непременно твоите хора или добри специалисти. Информирай се, чети, пробвай, разбери какво ти харесва и какво не, кое как работи за теб.
Вече всеки знае някой “хак”, всеки ти продава “шорткът” към вечния живот - няма такова нещо. Тази статия също е лично мнение - моето преживяване, моите изводи, базирани на моя личен опит и хората, с които общувам. Може би някои от тези неща не важат за теб, но само ти ще откриеш истината за себе си.
Ако аз мога да ти помогна, супер, но ако не успея, помогни си сам. Каквото и да искаш да постигнеш, всичко започва и завършва с теб самия - не делегирай начина си на живот на някой друг.
Интересувай се, споделяй, бъди критичен и си вярвай - всеки от нас е неповторим, няма как да тренираме универсално. Намери хора, които те подкрепят, с които ти е приятно да тренираш, да водиш активен начин на живот или дори да си споделяте и да се учите един от друг по темата. Но винаги бъди верен на собствените си усещания.
Потно ваша,
Деси-с-лава
