Здраве

Увод преди увода: 

Депресивните състояния са често срещани в кризисни моменти. Добрата новина е, че има много начини да поддържаме здрав дух (и здраво тяло). Аз лично използвам три всеки ден. Готвене, четене и тренировки. За ползите и от трите ще говоря в отделни материали. Как психичното здраве минава през кухнята, можеш да видиш ТУК, а след като "сготвих", е време да потренирам.

Какво е бърпи?

Този въпрос ми зададе майка ми снощи (и една приятелка преди нея). Мога да се опитам да го обясня с думи, но ще е по-лесно да го видиш. В интернет има стотици видеа за това как се изпълнява правилно бърпи и какво да НЕ правиш, тъй че, ако ще пробваш, моят съвет е да изгледаш няколко или да се консултираш с треньор. За да добиеш обща представа за момента:

А сега ще ти кажа как се стигна до моите 1000 бърпита за 10 дни (наясно съм, че не всяко от тях беше перфектно). Видях стори в Инстаграм на един познат, което гласеше 3000 burpees in 30 days challenge. Първата ми реакция беше, че звучи абсурдно и безсмислено. Секунда по-късно реших - правя го! Може да ти звучи нелогично, но 1) аз не съм логичен човек , 2) такива спонтанни решения ме поддържат в добра физическа и психическа кондиция и 3) много обичам предизвикателства - колкото по-безумни на пръв поглед, толкова по-добре. Като изненадвам себе си, никога не ми доскучава. А скуката е в основата на (почти) всяко зло. 

Както вече разбра, целта беше да направя общо 3000 бърпита за 30 дни (доста хора вече са го правили в интернета) . Но до 1000 ми беше интересно - сега съм наясно, че мога да направя и три и пет хиляди най-вероятно. Пътят до мини целта (1000) за мен беше осеян не само с бърпита, а също така с коремни преси, клекове, скачане, лицеви опори, напади и всичко друго, което може да включва една тренировка в домашни условия. А тя може да е доста разнообразна, повярвай ми.

Защо тренирам (вкъщи)?

Преди да започне периодът на социално дистанциране и последвалата по-сериозна изолация, тренирах 3 - 4 пъти седмично, обикновено в зала (и в по-редки случаи на открито). Нали знаеш онзи израз за солта, която е решение на всеки проблем - море, сълзи или пот. Аз обичам и трите неща, но относително рядко имам достъп до морето. Много съм емоционална, но откакто тренирам повече, забелязах, че по-рядко плача. И така се стига до любимото ми нещо - потенето. Другите момичета знаят как да намерят най-добрия си ъгъл, когато се снимат, аз знам как да намеря най-потния - нещо, с което започнах да се гордея с времето.

Спортът ми дава три важни неща:

1. Поддържам добра физическа форма - нямам плочки и не изглеждам като модел на Sports Illustrated. Но се чувствам добре в кожата си, имам стегнат корем (нещо, което не беше лесно за постигане, след като заради гестационен диабет качих близо 30 кг по време на бременността ми) и мога да издържам на физически натоварвания, клекове с леген с дрехи и тичане по Игинатора.
2. Не мисля за нищо - това за мен е най-голямата полза от спорта. Аз съм от хората, които премислят всичко и мозъкът им много трудно е в покой. По време на тренировка успявам да се изключа (затова не обичам да тичам - там човек има прекалено много време за мислене) и мускулите ми сякаш си знаят работата, без да трябва да мисля отвъд изпълнението на упражнението.
3. След тренировка се чувствам преродена - да, също и изтощена, но по най-хубавия възможен начин. Хапвам нещо и съм готова да превзема света!

Ако моите причини да спортувам не ти харесват, какво ще кажеш за тези:

• Понижава стреса
• Стимулира производството на хормоните на щастието (ендорфини)
• Повишава самочувствието
• Помага ти да поддържаш мозъка си във форма -
  забавя различни болести, като деменция
• Повишава продуктивността и креативността
• Помага при контрола на различни зависимости
• Вдъхновява другите

Знаейки всичко това, нямаше как да спра да тренирам. Лошото е, че наистина не обичам да го правя вкъщи. Апартаментът не е много голям. Килимът се хлъзга. Нямам уреди. Трудно ми е да реша кога да го правя. Мързи ме да се преоблека за спорт. И още поне 34 проблема, с които много хора се сблъскват. Всеки от които напълно преодолим. Въпросът е да започнеш.

И за да не ми доскучава (отново тази проклета скука - враг №1!), всеки ден правя нещо различно. Приемам предизвикателства от хора, които ме отбелязват да правя нещо. Избирам си различни тренировки. "Цаката" при мен е винаги да изненадвам тялото си, да не следвам стриктно определен режим. Зависимост въпреки това има - обичам да правя кардио тренировки, HIIT, бокс, комбат. Рядко бих заложила на пилатес или зумба например - просто не са ми толкова забавни.

Затова и моят съвет е винаги да правиш неща, които ти харесват. Пробвай всичко и продължи с тези, които те карат да се чувстваш страхотно. Недей да си налагаш да правиш нещо само защото дава по-бързи резултати или е популярно в момента - прави това, което работи за теб. Всяка тренировка е толкова за мускули, колкото и за настроение.

Какво научих от 1000 бърпита?

Ако някой ти каже, че обожава да прави бърпита, най-вероятно лъже. Не е съвсем невероятно, но е много слабо вероятно.

Бърпитата обаче ни учат на най-важното нещо в живота - как да падаме и да се изправяме. С подскок при това! По сто пъти на ден.

Започнах цялото предизвикателство на шега - първо въобще трябваше да разбера мога ли да направя сто бърпита. Тук е важно да уточня, че има много видове бърпита, но най-често срещаните са класическо бърпи/бърпи за начинаещи (до планк) и бърпи с лицева опора (кросфит бърпи). Аз правя първите, като скачам накрая с ръцете нагоре. Преди и плясках, но понеже един треньор много се забавляваше с това, несъзнателно спрях да го правя и чак наскоро се усетих, че вече не пляскам. 

Така всеки ден в продължение на 10 дни (досега) правих по сто бърпита, обикновено вечер, в пет серии по 20. Пиех по 1-2 глътки вода след всяка серия и се разхождах по няколко крачки напред-назад. Ако по принцип спортуваш, цялата работа не е кой знае колко голямо предизвикателство. В някои дни правех само това, но по-често ги съчетавах с други упражнения и тогава ставаше малко по-трудно.

Вкъщи не правя тренировки, по-дълги от 30 минути - нямам нерви просто. Половин час за мен е идеалната дължина - хем да се раздвижа, хем да не ми омръзне. Бърпитата са подходящи както за загрявка, така и за след това.

В един момент целият процес става естествен - знам, че имам да правя сто бърпита, и невинаги съм се обличала специално за повода. По пижама, по клин, по къси гащи, по долни гащи - най-големият плюс на това да тренираш вкъщи е, че облеклото няма значение, стига да ти е удобно.

(По пижама реално не е удобно за мен, защото ми пада, но се преживява.)

След петия ден бърпитата стават нормална част от живота. Никога не ме е бивало в медитацията, но докато ги правя, успявам да изключа мозъка си и просто да подскачам. В серии от 20 не е много тежко - аз се уморявам някъде след 15-ото, но докато се усетя, те са свършили. Сега обмислям дали да започна нещо ново, да продължа до 3000 бърпита (едва ли), дали да започна да правя бърпита с лицева опора и дали да не се върна към пляскането.

Най-важното си остава, че винаги трябва да се изправиш повече пъти, отколкото си паднал. Това е бърпито. Това е животът.

Не е нужно да правиш каквито и да било предизвикателства и експерименти със себе си, ако не искаш. Но е важно да се движиш - всеки ден. Да стоим предимно вкъщи, ни ограничава, но не трябва да ни спира. Физическото и психическото здраве вървят ръка за ръка и трябва да се грижим и за двете.

Ако се чудиш откъде да започнеш, в момента много треньори оказват помощ онлайн. В интернет има стотици видеа с лесни и кратки варианти за начинаещи. Спортните разбирачи (може би гурута е по-правилно, но пък толкова изтъркано) от Live to lift предлагат помощ. Може да се възползваш от нея безплатно, ако си в затруднено положение, или с намалена цена - 100% от генерираните средства ще бъдат дарени на нуждаещите се болници под формата на дезинфектанти, маски и/или медицинска апаратура.

Всекидневното потене помага на мен - вярвам, че може да направи чудеса и за теб. Ако си по-стриктен, дори и плочки! За финал те предизвиквам с една кратка тренировка, която можеш да направиш още сега, където и да си: