Лично мнение

Този текст (за съжаление) се явява нещо като продължение на статията Защо българите не четат и, ако продължаваме да сме известни с това, че НЕ правим разни неща, накрая ще се окаже, че пиша цяла поредица. Все пак се надявам да има и статиските, които да ни представят в по-добра светлина, даже съм сигурна, че съществуват такива! За съжаление, и четенето и спорта, са важни предпоставки за физическото и психическото ни здраве и израстване. Затова днес ще си поговорим за причините сънародниците ни да не спортуват (аз ще пиша, ти ще четеш и ако (не) си съгласен с думите ми, ще коментираш, а аз ще чета - звучи справедливо, надявам се).

Като жена, която има повече потни селфита, отколкото нормални добре изглеждащи снимки, с изненада научих, че според проучване на Евробарометър: 

Едва 4% от българите спортуват редовно, а с известна регулярност това правят 17% от хората в страната. Най-голям процент от анкетираните (61%) са заявили, че никога не спортуват, а рядко спортуват 18%.

Преди това проучване не се бях замисляла дали съм малцинство, що се отнася до спорта. Или може би просто съм смятала, че не може да сме ЧАК такова малцинство - все пак 4% е твърде малко. В проучването са участвали 1039 човека, ясно е, че изводите не са цялата истина. И все пак?

Защо българите не спортуват?

Тук отговорът, който са посочили анкетираните няма да учуди никого, защото това е отговорът и за всичко друго, което хората у нас НЕ правят - НЯМАТ ВРЕМЕ. Добрата новина е, че все пак имаме време за конспирации, да си прочетем хороскопа и да коментираме в социалните мрежи. Лошата е, че това не подобрява качеството ни на живот, в много случаи дори го влошава, тъй като освен облъчване от различни устройства (което обаче очевидно не е толкова голям проблем колкото кемтрейлс!), поглъщаме и много токсично съдържание, фалшиви новини и т.н.

Освен време за спорт, българите нямат време и за други физически активности като каране на колело, разходки, танци. Едва 8% от нас се занимават с тези дейности, а 25% понякога все пак ги правят. Малко ми е трудно да повярвам, че 42% от анкетираните никога не се разхождат, но това сочат данните. И докато не мога да ви кажа как да си създадете време - все пак на всички са ни раздали по 24 часа, мога да предположа част от причините да е така.

Какви са причините спортът да не е популярен у нас?

Спорт = ходене на зала

В България има едно масово схващане, че спортът е равен на "ходене на зала". Трябва да идеш на фитнес, а това все пак, освен време, струва и пари. Следователно не ходиш. Макар и остаряло като твърдение, много хора наистина не виждат смисъл да е тренира по друг начин, защото това е НАЧИНЪТ. И когато този начин не пасва на начина им на живот, просто се отказват, без да търсят алтернативи.

Спорт = тяло

Много хора свързват спорта с определен тип физика - спортуваш, за да отслабнеш/натрупаш мускули и да изглеждаш по определен начин, тоест спортът е по-синонимен със суета, отколкото със здраве. Затова и пукне ли пролетта, всички биваме заляти с реклами на продукти за отслабване, горене на мазнини и трупане на мускулна маса. Всеки път ново чудодейно хапче ще намали апетита ти и ще те вкара във форма за 3 седмици. Нова революционна диета ще обърне нещата в твоя полза. И докато вярваме в това, няма причина да спортуваме.

Спорт ≠ упражения вкъщи

Тук просто няма практика да се спортува вкъщи. Покрай пандемията тази тенденция леко се промени, но наистина леко. Почти всеки има интернет, но не му хрумва, че в YouTube да речем има хиляди тренировки, които може да направиш вкъщи. Без никакви уреди и, в много случаи, без да имаш нужда от почти никакво място. Има специални "безшумни" тренировки за апартамент, тренировки за малки пространства, тренировки без скачане, тренировки без клякане - наистина има всичко. Но хората нямат навика да тренират вкъщи.

Повече за тренировките в домашни условия виж ТУК.

Спорт = хранителен режим

Много хора смятат, че ако ще тренираш, задължително трябва да спазваш някакъв хранителен режим, иначе няма да имаш РЕЗУЛТАТИ. Което е така, ако под резултати отново имаш предвид определен тип фигура. Всъщност това, че след тренировката ще ядеш дюнер не елиминира ползите от нея, елиминира плочките. Вредната храна НЕ неутрализира спорта, просто не му помага и пречи на цялостното ти здравословно състояние. Но НЕ е безсмислено да тренираш само защото после няма да ядеш киноа, дали защото не искаш или защото нямаш възможност.

И все пак всичко се свежда до това, че спортът изисква усилия. Знам, защото го правя 3-4 пъти седмично.

Първо трябва да отделиш време от деня си и да го включиш в ежедневието си. След това трябва да се облечеш за спорт. После да отидеш (дори да е в хола). След това реално да направиш тренировката (дори да е 30 минути). После да се изкъпеш и приведеш в приличен вид. Всичко това е усилие, което само ти може да положиш и никой не може да го направи вместо теб. И оттам идва целият проблем. Много хора си мислят, че за тях вече е късно, не може да почнеш да спортуваш на 30, 50, 60 години. Може. Никога не е късно - просто ще може да правиш различни неща и няма да са същите, както когато си бил по-млад

Под друга статия за това проучване видях различни коментари - как спортът е скъп и недостъпен, как е виновна държавата, как като просто се преместиш в Германия и елиминираш стреса нямаш нужда от спорт, защото по естествен път отслабваш (това беше реален коментар). Обаче да спортуваш или не, да се грижиш за себе си или не, е въпрос на личен избор. Разбира се, че съм съгласна, че спортът трябва да е част от образованието, да се насърчава и т.н., но истината е също така, че родители, които не са физически активни рядко отглеждат активни деца.

Спортът може да бъде достъпен - тичането в парка (или по улиците) е безплатно, тренировките вкъщи са без пари, всички фитнеси на открито - също. Трудно е да започнеш, още по-трудно е да го превърнеш в навик. Но в момента, в който осъзнаеш (наистина осъзнаеш, не го повтаряш като папагал), че физическата активност има пряко отражение върху здравето ти (включително психическото такова), дълголетието и качеството ти на живот, времето ще се появи. Защото то вече си е там, просто е вложено в други дейности. 

Спортът не е само за спортистите, спортът е за всички.