Лично мнение

Опростачване на нацията: 38% от българите не са прочели нито една книга за година

Духовна бедност: 38% от българите не са прочели нито една книга

Близо 40% от българите не са прочели нито една книга през последната година

ТРЕВОЖНО: 38% от българите не са чели нито една книга през последната година

Стряскащи данни за нагласите на българите към четенето

ВСЕ ПО-МАЛКО БЪЛГАРИ ЧЕТАТ КНИГИ

Това са част от заглавията (по-колоритните) в медиите във връзка с проучването на Алфа рисърч и Асоциация “Българска книга” по повод нагласите на българите към четенето. Данните бяха представени в Международния ден на грамотността и сочат, че 38% от българите не са прочели нито една книга през последната година, 12% смятат, че няма смисъл от четене, а 10 на сто – нямат нито една книга вкъщи. И преди да решите, че защото съм прочела 28 книги от началото на годината и съм някъде в другите проценти, съм седнала да се вайкам, този текст не е за това. За мен данните не са нито изненадващи, нито шокиращи, нито стряскащи - тези думи предполагат нещо неочаквано. Но да започнем от самите резултати.

Можем ли да вярваме на цифрите?

Малко по-рано тази година, през месец август, някои медии оповестиха резултатите от Национално изследване на нагласите на четенето сред българските граждани от различни възрастови групи, според които 20% от българите не четат (или не са прочели нито една книга в последната година). Доколкото разбирам това са две различни проучвания, инициирани от АБК (тъй като настоящото се казва “Българинът и четенето”). И в двата случая не знам за каква представителна извадка говорим и защо има почти двойно разминаване в цифрите, но можем да заключим, че процентът е висок. Защо обаче българите не намират смисъл в четенето, къде можем да търсим вината за това и има ли как тенденцията към нечетене да бъде променена?

Равенство е всеки да получи книга

За да могат всички да четат, най-важното е да има РАВЕН достъп до книги. Животът става все по-скъп и за много хора дори продуктите от първа необходимост се превръщат в лукс. В такъв случай не можем да очакваме средностатистическият българин да отделя от бюджета си за 1 или 10 книги на месец (или на година). Но за да четем, няма нужда да купуваме книги. И тук трябва намеса от държавата - повече средства за библиотеките и читалищата, особено в малките населени места, където често, дори да има книжарница, в нея се продават предимно канцеларски материали. В интернет също можем да намери, изтеглим и прочетем хиляди книги напълно безплатно - технологиите могат и да помагат, няма нужда да ги сочим с пръст. Но все пак от политиката зависи ВСИЧКИ да имат равен достъп до книги. От държавата зависи да помогне (или да попречи) на тенденциите към (не)четене. Затова гласувайте по съвест на 2 октомври.

Разнообразие е всеки да получи различна книга

На следващото ниво идват издателствата, писателите, преводачите, инфлуенсърите, книжните блогъри и всички, които се занимават със стимулиране на четенето. Защото щом хората не четат, всички ние не сме успели да грабнем (и задържим) вниманието им. Хората не са еднакви и не всеки иска да чете “важна” или “задължителна” литература. На пазара има предостатъчно книги за всеки вкус, но те невинаги стигат до читателите. Дори аз, която се занимавам с книги, често не съм разбрала, че нещо е излязло на български език. Няма как да очакваме, че хората ще четат това, което ние им кажем, защото…

Справедливост е всеки да получи книга, която му пасва

Любовта към книгите започва от най-ранна детска възраст и ако четенето не се възпита у дома, в детската градина и в училище, след това се случва много по-трудно. Но от нас зависи да предоставим на всички достатъчно варианти извън задължителните списъци за лятото. Бунтът е нещо съвсем естествено в тази възраст - има деца, които обичат да четат и “още преди да е станало топло” вече са изчели всички книги от списъците със задължителната и препоръчителната литература. Но има и много други, които няма да се докоснат до тези книги на инат (тук вдигам ръка, макар че се опитвам с времето да наваксвам). 

И тогава защо просто не кажем “нека всеки прочете 10 книги, които сам си хареса и разкаже за тях”. Така няма да се въртят едни и същи книги, а децата ще могат да си разменят препоръки. Разбира се, че в този случай малко от тях ще изберат да четат за турското робство, ако могат да четат за дракони, но какво от това? И какво, ако тийнейджърите искат да прочетат поредицата Бриджъртън, защото има сериал по Нетфликс? Ако искаме децата да четат, ако искаме всички да четат, защо толкова ни е страх да не прочетат “неправилните” книги? Или просто искаме да четат каквото им се каже? Четящите деца стават мислещи деца, които стават мислещи възрастни. И от нас зависи пред тези думи да няма частицата НЕ.

Приемане е да разберем, че всеки чете различни книги и жанрове

За съжаление, на четенето още се гледа като на елитно занимание. И ако искаме да стане масово, трябва да приемем, че всеки е свободен да чете това, което иска. Няма “задължителна” книга. Няма недостойно четиво. Няма значение, че не мога да сравнявам Венета Райкова със Стивън Кинг - аз не се и опитвам. Няма значение, че не си чел “Цар Плъх”. Дали четеш съвременна проза, чик-лит, научна фантастика, поезия, фентъзи, нехудожествена литература, комикси - всичко това трябва да е напълно нормално. Дори днес да четеш “Здрач”, утре Стивън Фрай, а другата седмица “Брулени хълмове”. 

Едно от най-важните неща, които “проповядвам” като човек, който се занимава със стимулиране на четенето е приемането. Докато се вярва, че има “висша класа” читатели, а останалите просто не разбират от книги, трудно ще излезем от зоната си на комфорт. Пътят към четенето е постлан с много книги, различни книги, защото ние сме различни хора. И ако аз не съм същият човек, който започна да пише този текст, как се очаква да чета едни и същи книги през целия си живот или да слушам друг освен себе си какво би паснало на моментната Деси-с-лава?

Принадлежност е да четем книгите, които искаме без да ни е страх, че ще ни съдят

Интернет е едновременно страхотно и ужасно място. Винаги може да намериш хора, които ще оплюят любимата ти книга, но и цели общности, където ще си приет и заедно ще обсъждате любимите си герои, моменти, цитати. Защото за да четем активно, трябва да се чувстваме не само приети, но и спокойни, че когато споделим какво четем, няма веднага да бъдем “хейтнати”. 

Страхът околните да не ни съдят е нормален и не всеки го изпитва в еднаква степен, но колкото по-млад си, толкова по-лесно се влияеш от чуждото мнение. Затова не казвайте на тийнейджърите, че нещо не е стойностна литература - за тях в този момент то има стойност и това е важното. Дали ще е така след 20 години няма значение - ако имаме късмет, дотогава ще са прочели стотици книги, ще са се променили стотици пъти, ще са извършили стотици подвизи между и извън страниците. Защото за да четем, просто трябва да продължаваме напред - книга след книга. И да грабваме тези, които ни грабват в момента. Дори на корицата да не пише Световна класика.

Ако 38% от българите не са прочели нито една книга през последната година, губим всички ние като общество. Защото четенето е лично занимание, но последиците от нечетенето са за всички ни.

От четенето има смисъл, но почти никой не може да ти каже какъв е той - всеки трябва да го открие за себе си, в това е смисълът. Четеш заради самото четене и в един момент разбираш защо го правиш всъщност. Велико, нали?

Защо аз чета (или поне малка част от причините ми) може да видиш ТУК.