Великите непознати

Приятелю, така благо ми е всеки път, когато си представям блестящия ти от жажда за знание поглед, който се шири по и между буквичките тук, да мога да оправдая вълнението ти с велико запознанство!

Преди да ти представя опростен разказ за една сложна личност, нека да споделя малка носталгия. Тази вечер по една тясна столична уличка, притихнала от липсата на тракащи трамваи, дочух познатия сигнал от радиото. Спомняш ли си го? На всеки кръгъл час, преди новините, един и същ сигнал – още си е такъв, но вече рядко можеш да чуеш онова радио, радиото побрало в захабената си кутия повече смисъл и знания, отколкото ние успяваме да прозрем за седмица.

Ще ми се да не четеш това, а да го слушаш, както едно време слушаше радиото, защото историята на човека с когото ще се запознаем днес ме научи – някои неща няма как да бъдат написани. Великият непознат носи името Петър Увалиев, а светът го помни като Пиер Рув с думите: 

Някои неща трябва да бъдат чути … думи, казани ПО ВЯТЪРА... Хвърлени „из въздуха“, за да стигнат УШИТЕ на СЛУШАЩИТЕ. Писменото слово е друг вид изкуство, не е градинарска супа, гдето всичко може да влезе. Казаните на глас думи донякъде изискват и известно „актьорство“, но когато думите са напечатани „черно на бяло“, дори една запетайка ще дразни, ако не е сложена на място. 

Позволи ми да ти представя Петър Увалиев! Един българин, чиито послания не намериха своето място върху белите листи, а останаха по вятъра. Поредният велик непознат, български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик. Петър Увалиев е един от най-влиятелните български интелектуалци емигранти през втората половина на ХХ век. Ценител и пазител на българския език. Най-пламенен родолюбец измежду емигрантите на онзи век.

Роден в град София през януари на 1915 година, Петър израства в семейството на френския преподавател Христо Увалиев и възпитаничката на Екатерина Каравелова, Гина Здравкова. Амбициозен и любопитен, той завършва италианското училище в София, а след това и френския колеж в Пловдив. Няколко години по-късно, Петър завършва право и държавни науки в Софийски университет.

Не остава в сянка талантливото българско момче. През 1936 година, когато е все още млад, той започва работа в Министерство на външните работи. Дотук не спира развитието си! Работейки в министерството му се отключва страстта по западните езици. С лекота владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици, но не крие, че най-голяма слабост и жажда за познания изпитва към майчиния си, прекрасен и богат български език. 

Език е онова, поради което съществува нещо, а не нищо.

Не след дълго вследствие на работата си, нашенецът заминава на дипломатическо посещение в Рим, а след това е назначен за втори секретар на българската делегация в Лондон, където и остава поради това, че е обявен за „невъзвращенец“ в България. Така бързо, Петър се оказва емигрант, принуден да изпитва обич, далеч от причината.

През 1968 г. Петър получава британско гражданство и две години по-късно е привлечен като редактор в Би Би Си Лондон.

Англичаните са впечатлени от талантите и ума на нашенеца. Не след дълго освен редактор в Би Би Си Лондон, Петър вече води свое собствено радиопредаване. Именно там, той „разправя“ на света за България, за богатството и наситеността на българският език и близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи.

В България също слушат Увалиев по радиото, знаят за него, възхищават му се не по-малко от всички чуждестранни негови любители.

Воден от нестихваща любов към родината, Пиер, както го познават, гради мостове между България и света. Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Иван Мирчев, Стоян Загорчиноя и др. 

Ръцете ми не успяват да догонят мислите, които се старая да не пропусна по дейностите на Увалиев.  Ако имах възможност, щях да стоя пред теб, приятелю, и да препускам в думите си, едва да си поемам дъх и да ръкомахам, да се вълнувам, но тук пишейки някак съм принудена да бъда сдържана, за да смогвам и да подреждам в последователност.

През юнското лято на 1969 година, Петър публикува  редица критики свързани с изкуство и кино. Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ (Innocents in Paris, 1953). Не след дълго с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“, с участието на София Лорен и Питър Селърс.

Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През 1972 г. е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат основно от предаванията си по радио Би Би Си и от публикуваните в България след смъртта му негови студии и сборници.

В Българя не се знае, че Петър е автор на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за радио France Culture, както и че десетки пъти е бил гост-лектор в университети по цял свят – САЩ, Мексико, Франция, Италия, Испания и др. 

За България, нашенецът неведнъж повтаря:

Българското не ми е занаят, то ми е инат. Но точно поради това упорство цял живот съм гледал на България от упор, па било то понявга и с укор. Така е било в софийската ми младост, така е и в лондонската ми самост.

Все още могат да бъдат чути част от пропитите с дълбок умисъл, доблест, гордост и високо ниво на български език беседи на Петър Увалиев. Важно е да знаем за него, а защо не и да отделим минутки за смисъл, да чуем, да му позволим да припомни мисията ни на това да бъдем българи и да употребяваме богатия, наситен и изпълнен с вечност български език! 

Отекне ли гласът ни, той от само себе си се наглася към желания отглас на онзи, който го слуша. С тази нагласа езикът така се урежда и подрежда, че повежда слушателя-послушник към благодатта на съмислието, а запрашва непослушника в мъртвилото на безмислието и без-смислието.

За радост на самия Петър, както и на цялото му семейство, през 1994 г. е възстановено българското гражданство на сънародника ни. Удостоен е със „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти. Почетен доктор е на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и на Шуменски университет "Св. Епископ Константин Преславски". Първи носител на наградата „Оборище“  за принос към българската култура и национално наследство.

Нашенецът пробужда, учи за българският език. Но каквото и да кажа ще е малко, може да го чуеш тук.

Петър Увалиев – така пламенно, чувствено и въздействащо говори! Предава и преподава по въздуха, преминаващ през решетките на захабената радиоточка. Тези решетки са запечатали гласа му във времето, а ние така силно имаме нужда от него. Имаме нужда от ценностите, знанията и смисъла, които той ни предава!

Аз никога не съм търсил онези страни на българския живот, които трябва да бъдат оплюти, защото те нарушават и собственото ми самочувствие. Търсил съм малкото, което може да бъде похвалено.

Горда, развълнувана съм! Така си мечтая за българи, които познават, ценят и използват българския език в цялото му съвършенство и богатство. Мечтая да си позволяваме навлизането на чуждици само когато сме обогатили достатъчно своя личен, български речник! Достатъчно красиви, изразни, богати на дълбочина, звучност, красота са българските думи, за да ги заместваме с не-наши, не-истински -  чужди!