Личностно развитие

Започвам със свалени карти на масата – четеш тази статия, защото DEV.BG започва нов проект в различна сфера и търсим човек с маркетинг профил, който да поеме CEO функцията (виж подробности ТУК). Надявам се следващите редове да са полезни за всички, които обмислят подобна трансформация! Аз съм Светослав Димов и това е моята история.

I LOVE MARKETING (или първата любов ръжда не хваща)

Всъщност първите ми професионални флиртове не бяха с маркетинг, а с туризъм. Но там имахме „непреодолими различия в характера“ и нещата не ни се получиха. С маркетинга обаче беше любов от пръв поглед. Обичам я тази игра. Да се опиташ да влезеш в главата на хората, да разгадаеш как мислят и какво би им харесало… Да прецениш кога има смисъл да ги питаш какво искат и кога ти трябва „да им кажеш какво искат“. Да се учиш да приложиш правилно и последователно вече доказан метод в твоя контекст.

Да измисляш изцяло нови щуротии, за да привлечеш внимание (например тази статия). Да експериментираш, да мериш, да променяш, да си цапаш ръцете… И накрая, като „облечеш“ в цифри всичко това, Excel се превръща в увлекателен роман, който разказва и разказва – и добри истории, и лоши. Абе, магия!

Маркетинг мениджър vs CEO – повече от същото, но не съвсем

Лично за мен израстването към CEO е като да минеш на следващото ниво в играта! По-предизвикателно е, но и по-интересно. Пак работиш с бюджети, но с повече редчета. Пак целеполагаш, планираш, изпълняваш, после се чудиш защо не си стигнал целите. Шегувам се, винаги си преизпълняваме целите! 

Пак работиш с екип, но по-голям и по-разнообразен. И си по-зависим от него. И всичките неща, които ти харесват (и които не понасяш) в работата с хора, са по 10! Пак носиш отговорност, но по-голяма. И не можеш да се оправдаеш с нищо. Защото и хората, и стратегията, и процесите зависят от теб.

Пак трябва да имаш особено полезното умение да сменяш бързо фокус, без да полудяваш. Но ако до момента си сменял от „да одобря списъка с TikTok инфлуенсъри към „трябва да сменим SEO агенцията“, като CEO си между „какво правим с AI ние и трябва ли да правим нещо“ и „какво да ги правя тези, които от „Счетоводство и продажби“ не могат да ги накарат да си платят фактурата от пет месеца“ (който се разпознае в последното, да знаете че мисля за Вас!). 

Пак решаваш всевъзможни интересни казуси. Но по-сложни и разнообразни. Обама беше казал нещо от сорта на: „Проблемите, които стигат до моето бюро, са най-трудните, защото, за да стигнат до мен, значи никой друг няма уменията или правата да ги реши“.  И ако смяташ че сега си натоварен, питай колегите ми колко време чакат да им отговоря на имейлите. Това сега трябваше ли да го казвам публично? :)

Коя е основната разлика?

CEO-тата не са по-умни, по-трудолюбиви или по-свестни от вас. Но това си го знаете, защото вие вече работите със CEO-та. :) Основното нещо, което може да попречи на един успешен маркетинг мениджър да стане успешен CEO, е устойчивост.  Или, ако трябва да използвам английската дума за повече тежест и модерност – имате ли resilience? Ако си CEO, когато целият свят се срутва, ти трябва да си опората. Да преодолееш собствените си страхове и нервност, да се фокусираш, да направиш някакъв план и да действаш. И ви обещавам, че нещо ще се срутва почти всеки ден. Веднъж на няколко години ще се срутва всичко. Когато е най-трудно и всички се отказват, защото не може да стане, ти трябва да намериш начин. Можеш ли го?

Липсва ли ми маркетингът?

Добрата новина е, че маркетинг мисленето е основополагащо за успеха ти в новата роля. Аз лично не знам за успешен бизнес, чийто CEO е спрял да мисли как да бъде от полза на клиентите си и как да ги убеди, че е по-полезен от алтернативните решения.  Да, липсва ми да си цапам ръцете с кампании и послания, но имам много други интересни играчки. :) А, тръпката е по-голяма, макар и леко различна. 

Със сигурност ще ви е най-трудно да пуснете контрола върху тази функционална област. Помага, когато работите с топ хора. Затова искам да благодаря на Камелия Павлова, с която извървях този процес за първи път. И на Лили и Емо, с които имам честта да работя в момента. И използвам възможността да се извиня за всичките пъти, когато е трябвало да казвате „това няма нужда да го одобряваш и ти“.

CEO на Amazon vs CEO на DEV.BG – прилики и разлики

Ще бъда кратък – прилики няма!

В по-малките компании, за да си предадем повече тежест и да си галим Linkedin егото, си слагаме титлата CEO. Но моята работа/отговорности/проблеми нямат нищо общо с тези на CEO-то на Amazon. Обичам да използвам алегорията с играещ треньор. В началото на една компания ти си 80% играч и 20% треньор. С други думи – 80% от времето изпълняваш рутинни задачи и максимум 20% се занимаваш с това, което си си представял – да ковеш стратегия и да вземаш умни решения. На този етап се изисква много труд, пот, сълзи и сополи. :)

Естествено, с разрастването на организацията това се променя – ролята ти на треньор нараства, а тази на играч – намалява. Когато сте над 10 души, е добре вече да си треньор в 80% от времето, а играч – 20% от времето. Предизвикателствата стават по-трудни, но от различно естество.

Защо избрах малка компания?

Когато бях в началото на кариерата си, ме побъркваше идеята за „кариерна стълбица“ в големите компании. Независимо колко съм надъхан, работещ, умен, усърден, учещ, то си има някакви правила, има си някакви нива на заплати и задължителни стъпки, през които трябва да минеш, за да растеш в йерархията.  

Големите компании не са лошо място за работа. В повечето случаи те имат по-структуриран начин да ти предадат знания и умения и да ти предоставят мащаб за действие. Ако аз управлявах огромна компания, пак щях да направя правила и кариерни стълбици, защото трябва да управлявам риска. Но когато имам амбицията, устойчивостта и готовността да положа усилията, малката организация ми дава възможност да тествам лимитите си по-бързо. А, когато си CEO, от теб зависи дали тази компания ще остане малка или ще расте.

Как се случи при мен? 

Първият ми опит като CEO на малка компания беше провал. С един съученик направихме собствен бизнес. Тогава си бяхме просто управители – нямахме още лъскави длъжности. Общият оборот на компанията достигна 0 лева, преди да я закрием. Опитът и приятелството пазя и до днес!

После започнах работа в една малка, но бързо развиваща се компания като маркетинг мениджър – WebGround. Бях петнадесетият служител и първият маркетинг човек за компанията. Аз бачках и бях проактивен, а Евгени Блажев имаше неблагоразумието да ми дава все повече отговорности, за което съм му много благодарен. След 2 години компанията се беше разраснала повече от 2 пъти, а на мен ми гласуваха доверие да стана заместник управител. Ролята ми беше най-близка до оперативен директор.

След WebGround отново се съсредоточих върху изграждане на проекти от нулата. Първият ми успех беше с малка компания за организиране на събития за необвързани – speed dating, и партита за необвързани. Продадох я през 2013 г., а компанията продължава да се развива от новите собственици. Понастоящем съм CEO на DEV.BG – Job Board за IT общността.

CEO в новия проект на DEV.BG

Както писах в началото, DEV.BG стартира нов проект и търси своето CEO, което да го ръководи и развива. Маркетинг опитът ни е важен. Ако си натрупал опит, ако си градил от нулата и си готов за следващата стъпка, изпрати CV/Linkedin профила си на mariana@dev.bg. Ще се свържем само с кандидатите, които отговарят на персоната, която сме си изградили за длъжността. Разгледай обявата ТУК, а повече информация за проекта ще научиш на следващата стъпка.