Пламена Николова, образователен експерт: Доброто за децата в една държава е добро за всички (Част 2)
Прочетете първата част от интервюто ни с образователния експерт Пламена Николова ТУК.
Пламена Николова е образователен експерт и културолог, чийто професионален опит е посветен на подобряването на качеството на ранното детско развитие. Тя работи усилено за трансформирането на яслените грижи, така че те да бъдат най-подходящото място за цялостно развитие на децата, като се стреми да създаде по-добри условия не само в детските ясли, градините и училищата, но и в семействата. Пламена има петгодишен преподавателски опит в гимназиална степен. От 2012 до 2014 г. е част от програмата за учители на Фондация "Заедно в час", като професионалното ѝ развитие продължава като част от екипа на Национална мрежа за децата и като част от управителния съвет на Асоциация Родители. Тази година (2024), Пламена е номинирана в категория „Образование“ в класацията "40 до 40" на „Дарик“, в знак на признание за нейния принос.
Според вас има ли нужда от нов вид отношение на учителите към целия процес на обучение? Необходими ли са промени в организацията и мениджмънта на училищата, относно НВО, организация на деня, лятна ваканция?
Сред учителската общност, както във всяка професионална гилдия, със сигурност има различни хора, с различна нагласа и отношение. Промените по-скоро трябва да са насочени първо към начина, по който се образоват, квалифицират и подкрепят младите учители, които те първа навлизат в образованието; да се въведат ясни стандарти за качество и проследяване на добавената стойност от работата на всеки учител и училище за тези, които отдавна са в системата, да се обърне много внимание на това как да се намали бюрокрацията, административната тежест и сложните процедури за сметка на професионалното развитие и продължаващото през целия живот учене и квалификация, както и превенцията на бърнаута сред учителите, защото изискванията към тях, отговорността на професията и неясните, но критични послания от всички страни, често отказват най-добрите и най-успешните да се борят със система, която ги затруднява да работят качествено и отдадено.
Да, организацията на учебния ден и учебната година, едносменния режим, физическата среда безспорно са една отправна точка, от която може да се тръгне, за да се подобри преживяването на учители и ученици и да се намали натоварването и напрежението, но това също трябва да се случи в контекста на по-големи реформи, свързани със свободата на учителите, както по отношение на постигането на образователните цели и стандарти чрез различни инструменти, адекватни на тяхната конкретна среда и работа, така и с това да получават подкрепа и от други институции и системи, когато училището е изчерпало възможностите си да въздейства и да предлага решения при някои сложни казуси. Каквито и да са нагласите на даден учител към приобщаващото образование например, в голяма степен подкрепата за децата със специални потребности почти отсъства, средата е изключително неблагоприятна, дори враждебна и учителите и родителите често са оставени сами да намират решения с почти отсъстващи или силно ограничени ресурси.
Подобни проблеми са силно обезкуражаващи дори и за най-мотивираните учители и по тази причина те често се демотивират от това, че не могат да помогнат на децата и да свършат работата си по най-добрия възможен начин, както биха искали. А безсилието в работа, която е свързана с това всекидневно да се изправяш пред деца, към чийто живот и съдба имаш отношение, е твърде тежко, за да е оставено само на личната мотивация и отговорност. Учителите имат нужда да бъдат подкрепени да си вършат спокойно работата, като пред тях бъдат премахнати излишните и ненужните бариери на лошото администриране и липсата на капацитет в структурите като регионалните управления на образованието например, които вместо да намират решения и да ги подкрепят, често действат единствено като отстранен от реалността санкциониращ орган.
Какво послание ще оставите на читателите ни?
Колкото и да си мислим, че можем да открием частно и еднолично решение на дадени проблеми за себе си и своите близки от провала на обществените системи, единственият начин всички да живеем по-добре, е да се опитаме да направим общото и общественото по-добре работещо, дори и да не ни засяга пряко. Това са отнася особено много за публичното образование и за децата. А което е добро за децата в една държава, е добро за всички.
Снимков материал: Личен архив Пламена Николова
