Силата на общностите: Защо имаме нужда от "трето място"?
Днес видях един пост, който ме накара да се замисля по тема, която смятам, че е важно да обсъждаме по-често, а именно общностите. Едновременно с това в съзнанието ми изплува терминът "виртуална реалност" и не е ли той всъщност оксиморон? Ако реалността е действителност или реално съществуващо нещо, виртуалното реално ли е? Философски погледнато реалността е "всичко, което съществува или съвкупността от действително съществуващи обекти", но виртуалното не изключва ли реалното? Пиша всичко това, за да наблегна на нещо - нито виртуалната реалност, нито животът онлайн, нито социалните мрежи могат да заместят истинските връзки между хората. Колкото и реална да се усеща виртуалността, винаги ще знаем, че има нещо фалшиво.
От пандемията минаха няколко години, но много хора така и не възстановиха социалните си умения и контакти, не успяха да се завърнат в реалния свят и всички заедно изгубихме много повече, отколкото предполагаме. Но има надежда - все повече хора виждат нуждата от пълноценно общуване, от "поддържаща система", от група хора със сходни интереси, от хора, на които може да разчиташ извън дома и работата. И докато едни се дразнят затворени в малките си кутийки и гледат света през шпионка, останалите отварят широко вратите на живота, сърцето и съзнанието си и смело (изисква се смелост) излизат навън.
Какво е "третото място"?
От работа вкъщи и от вкъщи на работа - това са двете места, на които преминава по-голямата част от живота на хората. Понякога (като в моя случай) това даже е едно място, когато работиш от вкъщи. Но достатъчно ли е това? Все повече хора осъзнават нуждата от "трето място", където да се социализират, да се отпуснат, да извършват някаква дейност с други хора със сходни интереси или просто да си починат от първите две места.
Видове общности
- Съседи
- Общности, базирани на вяра и духовност
- Клубове за хобита и интереси
- Доброволчески групи и формирования
- Алумни общности
- Общности в споделени работни пространства
- Образователни общности, групи за личностно развитие и др.
От читателски клубове до спортни клубове (като тези за бягане са най-популярни в момента, но групите по футбол винаги са били на върха сякаш), от клубове по плетене и бродиране до градинарски клубове - хората създават общности или се присъединяват към вече съществуващи такива всеки ден.
Не случайно в САЩ кънтри клубовете винаги са били притегателно място - да знаеш, че има къде да отидеш извън дома и работата си ти дава особен вид спокойствие. Да изпиеш нещо сред "свои", да срещнеш познати, дори без да имаш конкретна уговорка, да поиграеш тенис или голф, да се допиташ за решаването на някакъв проблем - кой не би се възползвал от всичко това? България не е САЩ и няма нужда да използваме модела 1:1, но имаме нужда от хора -
казвам го като човек, който обича да прекарва доста време със себе си и колкото и предимства да има това (а те са наистина много, но ще ги оставя за следваща статия), има опасност да стана асоциална и саможива, да забравя, че и другите хора носят стойност и общуването отваря съзнанието, добавя нови перспективи, задава въпроси и понякога дори им отговаря.
От дни гледам как хората в интернет се карат за поредното нещо - сега е откриването на Олимпийските игри, но ако не е това, ще е друго. Мненията са полярни, категорични, озлобени, крайни, а темата често няма реално отражение върху всекидневието на същите тези хора и не виждам да си крещят по улиците. Което за пореден път доказва, че каквото се случва онлайн не е "живият живот" - може да е част от него, но не е цялото.
И ако всичко, което искаме е някой, който да е свидетел на съществуването ни, със социалните мрежи сякаш получихме това, но и точно обратното, тъй като всеки говори, но никой не иска да слуша.
И точно тук идват общностите - място, на което да бъдеш чут, видян, разбран. Място, на което ти е приятно да бъдеш - не да прекараш живота си там, а да е нещо различно, да си някъде другаде. Самата аз цял живот търся такива места и понякога съм ги откривала, друг път съм ги създавала, защото не са съществували точно, както съм си представяла.
От книжната общност на Trouble Bakers и Смълчан читателски клуб, където всеки месец се виждам с 30-ина човека в различен състав (някои са редовни, други идват за първи път и винаги е интересно и различно) до алумни клуба на езиковата гимназия, която съм завършила и бях леко ужасена като отидох за първи път, защото познавах хората само по телефон и чат, а те всички се оказаха разкошни (явно общото минало все пак има значение). От скачането на батути, което е много повече от това и излизаме заедно, споделяме победите си в останалите сфери на живота до приятелките ми от гимназията, с които сякаш винаги сме имали мини общност в общността. Не мога да си представя живота без всички тези места и хора, без да имам шанса да общувам с тях, без да имам "трето място" (както разбрахме в моя случай е второ, макар че на теория мога да отида в офиса на едната си работа, просто не го правя).
7 ползи от общностите
- Общуване и чувство за свързаност
- Подкрепа при вземане на решения
- Помощ при решаване на проблеми
- Чувство за принадлежност
- По-добро психическо здраве и освобождаване от стреса
- Контакти и връзки в различни среди
- Вдъхновение и идеи
Общуването е умение, което може да се надгражда, а може и да деградира, може дори да изчезне. С времето хората ставаме все по-откъснати един от друг, решаваме, че сме си самодостатъчни и разчитаме само на тези, които са непосредствено около нас - лесни и достъпни. Което е нормално, логично и се е случвало откакто свят светува. Но общностите са тези, които придават допълнителна стойност на живота ни, изграждането на дълбоки връзки, които пускат корени в нас самите.
Да приемем другия, да отчетем различнията и да ги уважим, дори без да ги разбираме. Да се опитаме да видим всичко, което ни свързва, вместо това, което ни разделя.
И за мен е трудно, и аз съм безкрайно ината и твърдоглава, често до крайност индивидуалист, но общностите, към които приндлежа ме научиха, че не съм сама, има с кого да споделям интересите си, мислите си, вълненията си, има други като мен (но и не точно като мен и това е страхотно). И ако вашата общност не съществува, създайте я - и други хора се чувстват изгубени, и други хора имат нужда от нея.
Тъмната страна на общностите
Искаше ми се да минем без тази част, но за съжаление няма как - от МЛМ до религиозни (и всякакъв друг вид) секти, много хора "продават" общност, но всъщност се оказва нещо съвсем различно. Затова просто бъдете внимателни - общността трябва да е общност за всички, а не токсично място, където едните се възползват от другите, манипулират ги, отчуждават ги. Понякога в желанието си да принадлежим попадаме на грешното място и не винаги е лесно да се измъкнем от там - потърсете помощ, никога не сте сами.
