Всеки иска да бъде чут, но никой не иска да слуша
Преди година на днешния ден написах една от най-успешните си статии - Борба за трафик: защо един твой клик струва много повече, отколкото мислиш. И докато в нея става дума за жълтите новини и крещящи заглавия, 1 година по-късно положението е малко по-различно. За съжаление промяната не е към добро.
Част от работата ми е да следя и други медии освен нашата. Да се информирам за случващото се. Винаги е имало малки или по-големи сайтове (по-рядко телевизии и радиа), на които симпатизирам. Които чета с удоволствие. Чиито статии са интересни и не са написани само заради импресиите.
С всеки изминал ден тези сайтове намаляват, а аз се чудя накъде да мигрирам, защото независимите медии не са чак толкова много (ще се радвам на препоръки).
Преди 1 година имах доверие на медия, която от известно време насам е съвсем различна. Водещите новини там вече са за филми за лечители и изказвания, които се градят на изопачаване на нечии думи. Друга медия, която се слави като журналистическа (каквото и да значи това) пуска слайдшоута и безсмислени "класации". Къде отидоха интересните, важните материали?
От другата страна е аудиторията. Повече от очевидно е, че хората не искат да четат и това е една от главните причини да са дезинформирани и фалшивите новини да са в разцвета си. И това не са мои хрумвания - съдя дори по нашите читатели. Често под статиите ни има коментари, които си личи, че са само на база заглавието и снимката към материала. Ако човекът наистина го беше отворил и прочел, щеше да види, че точно това, което коментира, е написано и вътре в текста.
Но всеки просто иска да изрази мнението си на възможно най-висок глас. Всеки иска да бъде чут, но никой не иска да слуша.
Малко по малко, и почти неусетно, губим качествената информация. От бързане, от мързел, обръщаме гръб на важните неща и скролваме надолу. Бързаме да преминем нататък. Не искаме да се информираме истински, какво остава да търсим различните гледни точки.
Истината е, че е трудно да се бориш за нечие внимание, когато стимулите за разсейване са толкова много.
И днес всеки предпочита да прочете набързо 10 кратки безсмислени статии (или по-добре - да разгледа малко снимки и 30-секундно видео), но не и да се информира за нещо наистина важно, защото за да разбере същината на проблема, трябва да се разрови надълбоко.
А време няма. Наистина ли магически времето е намаляло и 24 часа за теб са много по-малко отколкото са били за баба ти? Сигурно е така - ние сме много по-заети хора. Или поне така си мислим, защото ни се иска да сме и по-важни (баба ти просто е работила на полето, ти имаш стартъп!).
Успелите е медия, която се поддържа изключително трудно. Доброто е навсякъде около нас, но става все по-невидимо и скрито. Доброто не е "кликаемо". Доброто не носи трафик. Доброто не носи импресии следователно ние нямаме рекламодатели (защо да искаш марката ти да стои до новина за медали, като ще я видят много повече хора, ако е до катастрофа?).
Доброто е въпрос на избор и на хора, които ДОБРОволно отделят от времето си, за да правят добро. Благодарна съм, че аз работя точно с тези хора всеки ден. Защото само и единствено благодарение на нашите Ловци на добри новини, доброто все пак успява да се промъкне в иначе доста сивия пейзаж и да остави цветна следва в живота ни.
Затова помни, че във всеки един момент, съзнателно или не, ти му помагаш или пречиш. И тук нещата вече не опират само до жълтите новини, удивителните и заглавията с главни букви.
