Лично мнение

Започвам с очевидното - това е лично (мое) мнение и не е нужно (никак даже) някой да е съгласен с него. Това на този етап едва ли ще го промени.

Пиша този текст с ясната мисъл, че не знам дали ще го публикувам. Вчера прекарах неприлично дълго време в изследване на поредния (но със сигурност не и последен) литературен скандал на родната сцена - върнатата заради конфликт на интереси награда за "Роман на годината" на фондация "13 века България". Признавам си, че като почти всяка друга българска литературна награда, по принцип и тази не ме интересува особено, но мисля, че трябва - според статията на Георги Тенев в Дневник:

Фонд "13 века България" е учреден от Министерския съвет и конкретно тази награда може да се финансира от нарочни дарения в полза на събитието, но гаранцията, че ще се случи, все пак се дава от националния бюджет на страната. Тоест от нашите общи данъци.

И ако това са нашите пари, трябва да ни пука. Изчетох доста по темата преди да реша да се включа и лошото е, че имам повече въпроси, отколкото в началото. Целият т.нар. скандал се свежда до следното - писателката Елена Алексиева получава наградата за романа си "Вулкан", но впоследствие я връща, тъй като се оказва, че редакторът на книгата ѝ - доц. Борис Минков, е бил член на тайното жури. И оттук започва прехвърлянето на топката.

От една страна журито е било тайно, но от друга, доколкото разбираме от коментар на Манол Пейков по темата, този конфликт се случва постоянно, защото в общи линии журират едни и същи хора. Според негов пост вината е изцяло на организаторите на конкурса, а според тяхното становище вината е в доц. Борис Минков, който не си е казал. Той не си е казал (което е трябвало да направи), те не са (или се правят, че не са) знаели, а е трябвало да знаят. Като цяло авторката има най-малка вина - тя просто е спечелила.

Интересно е да се посочи, че в първия ѝ пост след като получава приза, Елена Алексиева е доста критична към цялото нещо и в коментар я питат след като има такива чувства, защо не е върнала наградата. Иронично (или не), това се случва впоследствие, но по други причини. И това е "скандалът" накратко - кой крив, кой прав, губещи сме всички и сега ще се опитам да обясня защо. 

Кой чете книги?

Помните ли тези заглавия:

Опростачване на нацията: 38% от българите не са прочели нито една книга за година

Духовна бедност: 38% от българите не са прочели нито една книга

Близо 40% от българите не са прочели нито една книга през последната година

ТРЕВОЖНО: 38% от българите не са чели нито една книга през последната година

Стряскащи данни за нагласите на българите към четенето

ВСЕ ПО-МАЛКО БЪЛГАРИ ЧЕТАТ КНИГИ

Цитирах ги в статията си от 2022 г. Защо 38% от българите не четат и как да променим това? Може да прочетете цялата статия (защото най-пристрастно смятам, че си заслужава), но ако не ви се занимава, още стоя зад принципите в нея:

• Равенство е всеки да получи книга
• Разнообразие е всеки да получи различна книга
• Справедливост е всеки да получи книга, която му пасва
• Приемане е да разберем, че всеки чете различни книги и жанрове
• Принадлежност е да четем книгите, които искаме без да ни е страх, че ще ни съдят

Това са 5 принципа, на които се основа цялата ми книжна дейност - независимо дали пиша за книги, говоря за книги, чета книги или организирам събития, свързани с книги (което правя всеки месец с Trouble Bakers и Смълчан читателски клуб) всичко се свежда до премахване на бариерите и токсичните нагласи в обществото, така че книгите да се четат. Дори темата на TEDx лекцията ми беше Как утре да има повече прочетени книги от днес. И това е ключовото - не книгите да участват в (безсмислени) литературни конкурси, а някой да ги прочете. Но защо казах безсмислени?

Наградата

Национална награда за български роман на годината „13 века България“ се връчва от 2011 г., макар че на сайта може да се проследи от 2016 г. Оттогава досега двама автори - Захари Карабашлиев и гореспоменатата Елена Алексиева, са получавали наградата по два пъти, което ме навежда на мисълта, че те или са толкова добри (макар че да речем Здравка Евтимова и Георги Господинов са я получавали по веднъж, доколкото видях) или страдаме от остра липса на продуктивни писатели. А каква всъщност е целта на конкурса?

Той цели насърчаване и популяризиране на съвременната ни художествена литература. В него могат да кандидатстват издатели и автори на романи, издадени в предходната година от връчването на наградата. 

Казва се също така, че наградата има "съответстващо парично покритие" и макар че се спекулира, че то е по-голямо спрямо други награди, не успях да открия каква е сумата. 

Но покрай този скандал, конкурсът най-после си свърши работа и успя да популяризира автор и книга.

Литература заради литературата

Признавам си, че аз бях толкова невежа, че не знаех коя е Елена Алексиева. Не бях чувала за книгите ѝ (следователно не съм ги чела), тъй че се наложи да се разровя в GoodReads. Не казвам, че тази платформа е критерий, но тъй като е най-голямата читателска социална мрежа в света, разбираш разни неща. Романът на годината има оценка 3.96/5 с 28 рейтинга и 8 ревюта (прочетох ги всичките, за да разбера за какво се разказва понеже и това не ставаше ясно). Да речем, че не всеки читател отбелязва книги там, но предишната книга на авторката, която е спечелила през 2019 г.., "Свети вълк", има оценка 3.84/5 с 56 рейтинга и 9 ревюта. Може да не съм права, но се опасявам, че наградата не е успяла да я популяризира като автор първия път, следователно не си е свършила работата в тази част. И тогава имаме ли нужда от тази награда? 

Очевидно е, че аз нямам нужда, но e очевидно и че има толкова малко хора, които имат необходимите умения да журират подобен тип конкурси, че неизбежно възниква конфликт на интереси. Тези хора явно са краен брой и са едни и същи - специално за този конкурс пише, че:

Журито, в което участват български писатели, литературоведи, литературни историци, критици и журналисти, с утвърден авторитет и доказан професионализъм, номинира шест романа.

И толкова не е имало достатъчно хора с "утвърден авторитет", че се налага във всички конкурси да са едни и същи? Ако е така, това е още един проблем на средата. Но той не може да се сравнява с факта, че българите предимно не четат и няма значение коя книга ще стане роман на годината. И за всичко това са виновни, колкото държавата, толкова и издателствата, авторите и всеки, който по някакъв начин се занимава с книги, включително всички, които провеждат конкурси. Защото Панаирът на книгата в София и един месец да стане, в Бяла Слатина няма книжарница за книги и писателите рядко обикалят Северозападна България. Защото децата все по-често не могат да четат, а които могат, често нямат достъп до книги.

Така че не знам дали има скандал, но със сигурност има проблем. И той е дълбок и широк и е общ. И ако ще има литературни конкурси, те трябва да са честни и справедливи и ако няма как да се осигурят тези условия, просто не трябва да ги има. "Вулкан" е определена от читатели като "литература заради литературата" и "висока литература". Аз обаче съм ниска и от тази нисочина ми се иска да мисля, че книгите са за четене.