Личностно развитие

“Приятели завинаги ще бъдем вече.
Оттук до края на света
и даже малко по-далече.”

Един разговор в последно време ме накара да се замисля за приятелството и че може би самата аз от време на време го разглеждам твърде ограничено. Защото има повече от един вид приятели и повече от един вид приятелство. Понякога обаче имаме много ясна идея какви трябва да са приятелските ни отношения с друг човек, което от своя страна им пречи да бъдат, каквито реално са. Един от най-големите ми недостатъци е, че ясно виждам хората, но искам да бъдат, каквито аз искам да са. Това, разбира се, се случва да води до поредица от злополучия, но често и до моменти на прозрение и приемане на дадена ситуация, на част от себе си, от другия или от света.

Затова реших да се гмурна по-дълбоко в темата и да ти помогна може би и ти да разбереш по-добре къде стоиш спрямо приятелите си и да успееш да определиш отношенията ви. Една от най-дискутираните теми, свързани с приятелството през годините е от колко точно на брой приятели има нужда човек, за да бъде щастлив. Бройката варира от 1 (истински приятел), през между 3 и 5 близки приятели, та до 7 според TikTok. Две извода обаче доминират в повечето проучвания:

1. Броят приятели няма отношение към качеството на приятелството - поначало интровертните хора имат по-малко близки приятели от екстровертните, така че цифрата е нещо строго индивидуално и няма връзка с пълноценните приятелски отношения. Също и често варира в различни периоди от живота ни - като млади често имаме повече приятели, отколкото като по-възрастни.
2. Още преди пандемията, броят на приятелствата е започнал да намалява и “епидемията от самота” е едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременните хора. Броят приятели може да няма значение и понякога и един е достатъчен (но един-единствен приятел трудно може да изпълнява всички роли), но хората полагат все по-малко усилия да задържат или създават приятелства. Този феномен има редица обяснения, в които няма да се впускам, но засяга всички ни, защото липсата на приятели влияе на цялостното здраве - психическо и физическо.

Видове приятелство според Аристотел

Откакто свят светува, хората се обичат, мразят и сприятеляват. Аристотел (явно) добре е разбирал това и има доста разсъждения за приятелството. Повечето от тях са полезни и до ден днешен, след като е включен не само в тази, но и в стотици други статии по темата. Според Аристотел има 3 вида приятелство, от които 2 вида са по-често срещани, но третият е най-хубавият:

1. Приятелството за полза - мисля, че става ясно какво означава то и всички имаме (и сме) такива приятели. Такива са приятелите от работа, бизнес партньори и като цяло хора, с които имаме някаква обща дейност. Този тип приятелство не е нещо лошо, но често е нетрайно, защото каквато и да е ползата, тя свършва. В някои редки случаи може да се превърне в друг вид приятелство - това, че е започнало за полза не означава задължително, че трябва да свърши с липсата ѝ, просто това е по-честият случай. 
2. Приятелството за удоволствие - в този случай източникът на приятелството е емоционален и е свързан с общи интереси, занимания и вкусове. Често този вид приятелство е кратко, защото хората се променят и, ако общите предпочитания се променят, приятелството свършва. Отново не е нужно да е така - всяко приятелство може да се трансформира, ако хората го искат.
3. Приятелство заради ценности - най-сложното, дълбоко и с потенциал за вечно приятелство. В него отношенията се базират на взаимно зачитане на ценностите, на които другата страна държи. Поддържа се заради качествата, които хората имат, заради тяхната същност. Такъв тип приятелство изисква доверие, време, растеж и от двете страни, усилие и емпатия. Това е приятелството, към което повечето хора се стремят, но в много от случаите самите те не могат да дадат, защото е трудно.

И до ден днешен в общи линии можем да групираме приятелите си на този принцип, но в крайна сметка не живеем във времето на Аристотел (и на великите мислители като цяло). Живеем във времето на технологиите, интернет, свързаност, която всъщност ни отдалечава. Във времето на чатове, месинджъри, имейли, календари, писмена комуникация, мемета. За добро или лошо (а може би и за двете) общуването се е променило, хората са се променили и приятелството няма как да остане същото. Защото живеем във времето на социалните мрежи, които често ни правят асоциални, във времето на TikTok.

Видове приятелство според TikTok

Вчера се опитах да обясня на един приятел, с който се познаваме от 25+ години, че понякога ми е малко трудно да общувам с него (наистина сме доста различни хора и имаме различен стил на общуване) и той съвсем искрено ми написа “аз не знам как да общувам” и продължи с някаква история за общуване с охранители (защото приятелството понякога продължава, дори когато не знаете какво правите). Една приятелка пък вечерта ми каза, че не общуваме достатъчно на ежедневна база (може би е вярно). Какъв вид приятели обаче са ми тези двама човека (които най-вероятно ще прочетат тази статия)?

Според популярната в TikTok The 7 Friends Theory (Теория за 7-те приятели) имаме нужда от следните приятели:

1. Приятел, който да познаваме от малки.
2. Приятел, който може да те разсмее във всяка ситуация.
3. Приятел, с който може да не си говорите цяла вечност, но нищо между вас не се променя.
4. Приятел, на който можеш да кажеш всичко.
5. Приятел, който да чувстваш като семейство (брат/сестра).
6. Приятел, с който не можеш да си представиш да не сте приятели.
7. Приятел, който знае всичко за проблемите ти във връзката, дори да не иска да слуша за това.

Няма как да сте минали през този списък и веднага да не сте се сетили за хора, които попадат в една или друга категория. Обаче цялата теория звучи доста ограничаващо. Първо защо 7? Няма доказателства, че точно тази бройка има по-голяма полза от всяка друга. Но ако оставим настрана цифрата, много от приятелите ни сигурно попадат в повече от една категория. А имаме ли наистина нужда от №7? Аз не съм особено сигурна в това. За мен цялата теория куца, защото има редица пропуски, но е права за едно - имаме различни приятели, които посрещат различни наши нужди. В много от случаите не можем да сложим етикет на някой приятел, хората са по-сложни от това, но знаем горе-долу къде се намираме в отношенията си и за какво (не) можем да разчитаме на този човек. Няма как един човек (независимо дали е приятел, романтичен партньор или член на семейството) да покрива всички наши нужди и очаквания. 

Получаваме различни неща от различните хора и това е не просто необходимо, но и здравословно. И въпреки че аз самата винаги съм била наясно с това и съм се стремяла да “диверсифицирам приятелското си портфолио” (колко модерно прозвуча!), като в същото време поддържам стабилни отношения, с хората, които вече са ми приятели и на които държа, понякога просто се опитваме да набутаме един вид приятел в грешната за него категория. Което е като да искаш да вкараш кръг в триъгълник - не е задължително невъзможно, но не пасва. И да го натискаш, въртиш и дялкаш от всички страни, няма да реши проблема. 

Не всички приятелства са завинаги, но това не ги прави по-малко ценни, защото са част от пътя ни и следователно част от израстването ни. С някои растем заедно, други надрастваме (или те нас), трети умират (метафорично!) преди да са се превърнали в устойчиво приятелство. И всичко това е нормална част от живота. Да се разделиш с приятел може да е точно толкова (ако не и по) болезнено, колкото да се разделиш с партньора си - отношенията между приятели са също толкова дълбоки, сложни и интимни. И всяка загуба ни променя, но обикновено има причина да се стигне дотам.

И нищо от това не трябва да те натъжава - напротив. Важно е да имаме хора, на които да можем да разчитаме - различни хора за различни ситуации и проблеми, различни хора в различни моменти от живота ни. И точно както може да изгубим приятел и пътищата ни да се разделят, така и можем да намерим нови. Може завинаги да ни е грижа за хората, с които вече не сме приятели и от време на време да се сещаме за тях и да ни липсват (отново - нормални човешки емоции), но не трябва да забравяме, че има причина те вече да не са част от живота ни. 

Понякога един човек може да играе много роли в живота ни, в други случаи ни трябват десетки. И в двата случая обаче се иска време, работа и доза късмет. И най-важното - да погледнем вътре в себе си - дали ние сме приятелите, които очакваме другите да са за нас? 7 не е магическо число (макар че в други аспекти е), и ако имаш повече приятели - супер, и ако са по-малко е също толкова супер! Ако пък някой ти липсва и не знаеш защо сте се отдалечили - потърси го, може и той да си мисли за теб.

Не ми се иска да завършвам с Георги Христов, но сякаш е неизбежно - нуждата да съм абсурдна винаги надделява.

“Нямам нужда от много приятели – стигат ми двама-трима…”