Успелите споделят

Днес ще ви запознаем с двама млади мъже, които животът среща още в училище – Александър Калинов, който обича приключенията, хубавата храна и баскетбола, и Борис Бъндев, който обича научаването на нови езици, както и изследването на нови, закътени места по света.

Тяхното приятелство обаче надхвърля традиционните си граници, когато преди няколко години те превръщат една своя идея в мисия и непоколебим ангажимент да я превърнат в реалност. Тяхната цел е да научат колкото може повече хора на жестов език и да предоставят качествена услуга за жестов превод на бизнеса и институциите. Така стават съоснователи на дружеството Stray Sheep, което работи с компании,като Postbank, Yettel, INDITEX, Ucha.se и много други. Чрез социалната си организация те докосват живота на много хора в България, предлагайки им надежда, подкрепа и път към по-светло бъдеще.

Кога разпространяването на жестовия език се превърна във ваша мисия?

Борис: Хаха, тук историята е интересна! Всичко започна в час по английски.

Алекс: С Борката сме съученици. Познаваме се от 8-ми клас.

Борис: Тогава бях с дълга черна коса, метъл, бунтар.

Алекс: А аз бях фитнесджията.

Борис: Противоположности! Но съдбата ни събра на един чин.

Алекс: И като съученици, споделящи един чин, винаги седеше въпроса: “Какъв креативен начин за преписване ще измислим?!”

Борис: Най-креативният беше именно - жестовият език.

Алекс: Добре, че беше жестовият език, че да си помагаме в часовете по география! Понаучих и, разбира се, най-мръсните думи на жестов език.

Борис: Започна на шега, докато Алекс не се запозна с баща ми.

Алекс: Бащата на Борис е глух, тогава за първи път трябваше да ползвам жестовия език не за преписване, а за да общувам с истински човек. Беше впечатляващо изживяване. Това беше първият ми сблъсък. Тогава съм 9-ти клас, вълнува ме единствено спорт, момичета и каква беля да направя.

Борис: Беше му извън зоната на комфорт.

Алекс: Меко казано, поне първоначално! Докато не опознах баща му и си говорихме за всякакви работи - от жени, спорт, до политика и моите проблеми в училище. Абе, нормален човек!

Борис: След гимназия, двамата пътувахме из света, започнахме работа в корпоративния сектор. Аз бях в България, Алекс - в Англия. Един ден реших да напусна. Обадих му се с предложението: “Алекс, искаш ли да се върнеш в България? Да създадем Stray Sheep.”. Без ясна идея каква ще бъде дейността му.

Алекс: Идеята ми се стори готина! Исках да направя нещо смислено и да се върна в България, независимо, че имах целия комфорт на Англия. Исках да науча жестовия език, да бъда част от общността и да помогна на хора като бащата на Борис да живеят по-добре в България. Събрах си багажа, върнах се.

Алекс и Борис: Така започна Stray Sheep!

Как Stray Sheep помага за разпространяването на жестовия език в България?

Алекс: Преди да започна да уча жестовия език, той ми се струваше извънземен. Единствено, ако си глух човек, можеш да го научиш. Също така, не разбирах и нуждата от него напълно.

Борис: Това е нормално. Повечето хора са със схващането, че едни субтитри ще решат всички проблеми или че слухов апарат ще реши проблема, а то не е съвсем така.

Алекс: Наша работа е да променим тези нагласи. Да покажем жестовия език в неговата най-добра светлина. Да помагаме на бизнеса и институциите в този процес.

Борис: А как го правим? Правим го чрез интерактивни обучения на жестов език, увлекателни обучителни видеа на жестов език, както и жестов превод за събития.

Алекс: Наша мисия е всички хора да научат поне 50 думи на жестов език.

Наскоро стартирахте и първия подкаст на жестов език, “Гласът на Жеста“, заедно с БНР.  Какви теми ще обхващат епизодите?

Борис: Представи си, един ден си пускаш да гледаш нещо от YouTube, някой подкаст, или някой сериал от Netflix, обаче изведнъж съдържанието е на изцяло друг език. Не може да намериш субтитри и нищо не може да разбереш от съдържанието.

Алекс: Досега сме свикнали единственото съдържание с жестови език, което виждаме по телевизиите, да са новините. При това в едно малко квадратче, забутано често в десния ъгъл. Новините са важни, но не са увлекателни.

Борис: Затова стартирахме, заедно с БНР (Българското национално радио) с участието като водеща на Красимирка Жечева от Академия Анди и Ая, подкаста на жестов език “Гласът на Жеста”.

Алекс: Той ще покрива всякакви вълнуващи теми - психично здраве, фитнес, наука, технологии, бизнес и т.н.

Борис: И не в квадратче, забутано в ъгъл. Жестовият език е в центъра!

Алекс: Жестовият език на 3 морета, се шегувам често аз.

По-автентични ли сме, когато общуваме на жестов език?

Алекс: Рядко може да конспирираш и излъжеш глух човек. Много добре четат експресиите на лицето, езикът на тялото. И аз мога да кажа, че съм станал един експерт.

Борис: В комуникацията на жестов език, искаш-не искаш, махаш телефона и трябва да гледаш човека в очите му. Да си съсредоточен в разговора и да бъдеш открит. Много открит, честен. Иначе бързо ще те разконспирират.

Алекс: А и от друга страна, освен, че и по-автентичен, ставаш и много по-внимателен с думите. На жестов език трудно се разтягат локуми. Трябва да си много точен и конкретен. А и на всичкото отгоре започваш много добре да четеш по устни.

Борис: Можеш да шпионираш какво говорят хората помежду си в парка. 

                         Снимка с Даринка Борисова, парнтьор на Александър и Борис и приятел в доста инициативи

Какво е най-вдъхновяващото нещо, което някой ви е казвал чрез жестов език?

Алекс: Бащата на Борис, веднъж ми каза: Ти си моето второ дете, ти си моето семейство. Това е най-вдъхновяващото нещо.

Бихте ли казали на нашите читатели защо е хубаво да знаят думи на жестов език?

Борис: Никога не знаеш кога може да изпаднеш в ситуация с глух човек. Нито в България, нито пък в чужбина.

Алекс: То си е като импровизационен театър. Има страшно много предимства. Емоционална интелигентност, развиване на периферно зрение, невербална комуникация.

Борис: Ставаш част от една много интересна общност, която ще те обогати!

Какво за вас е успехът?

Борис и Алекс: Да знаеш 50 думи на жестов език.