История

" Ей с такова гордо, бунтовно и самарянско сърце си отива от белия свят. Възторжена и обидена. Горда с подвига си и тъжна, че не е поживяла в бяла слънчева стая. Когато тръгва катафалката към парцел 96 на орландовските гробища, след нея вървят само трима - ветеранът-авиомеханик от Одрин Георги Хайверов, нейната хазайка и ... Асен!... И дълго няма да се знае къде е гробът й... „Беше много скръбно" - казва сетне Хайверов. Сега се знае къде е погребана, но никой не отива цвете да й поднесе. Само жени от нейния роден град Карлово веднъж отиват да я почетат и дълго не могат да открият буренясалия й гроб, защото върху мраморната плоча почти не личи нейното име. Едва се разчита: РАЙНА ВАСИЛЕВА КАСАБОВА 1897-1969 г.“, това пише Любен Овчаров в книгата си „Полетът на самарянката. Документалната повест за Райна Касабова“.

Историята за Райна Василева Касабова – вълнуваща, докосваща и даваща пример, който рядко може да се срещне в наши дни. Животът на Райна е изпълнен с хора, които да я насърчават към добротата. Васил Касабов – нейният баща, участвал в Шипченската епопея, където за съжаление губи едната си ръка. Васил Левски – кръстникът на нейната майка Мария, която като малка разнася комитетски писма. Роман – братът на Райна, който пък като ученик в 4-ти клас заминава да се бори в четата на Яне Сандански за свободата на Македония.

Райна – родена на 1-ви май 1897 година, взимаща пример от своето семейство и искаща да остави следа по своя път. Едва 15-годишна, тя тайно от родителите си решава да се запише на самарянски курс. А какво е да си „самарянка“? Това е да си доброволна медицинска помощничка при бедствие или война. Едва толкова млада, изпълнена с ентусиазъм и желание да се постигне национално обединение, Райна избира да служи като доброволка в полевата болница край Одрин по време на Балканската война (1912г. – 1913 г.) и потегля с още стотици хиляди герои на югоизток.

Крайната цел е летището край Мустафа паша (днешен Свиленград), където трябва да бъде разположена полевата болница. Там карловката е запомнена като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра в лазарета.

Най-тежкото изпитание обаче предстои – Одрин, чиято крепост по онова време е смятана за непревземаема. На 16-ти октомври 1912 г. пилот поручик Радул Милков и наблюдател поручик Продан Таракчиев със самолет „Албатрос Ф-II“ извършват първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация. Райна остава впечатлена от видяното, а мечтата ѝ вече е друга – да участва в полет. Авиаторите се съгласяват, но ѝ дават безкрайно отговорна задача.

Големият ѝ успех идва малко по-късно – на 30-ти октомври 1912 година тя взема участие в боен полет със самолет „Воазен“. Озовава се на борда заедно с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов.

Защитникът на Одринската крепост Шукри паша, притеснен от затягащия се български обръч, започва да разпространява слухове из града. Опитва се да вдигне духа на хората, пускайки лъжата, че турската армия е превзела Пловдив и настъпва към София. Тук идва истинската ролята на Райна Касабова. Тримата излитат от летище „Мустафа паша“. Самият полет е бил с продължителност едва 43 минути. От борда на военния летателен апарат Райна Касабова е имала стратегическа задача. 15-годишното момиче е хвърляло листовки на турски и френски с апел за прекратяване на военните действия над противниковите позиции в Одрин. Тя е искала да съобщи на одринчани, че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета. Въпреки, че Одрин пада на 26-и март 1893 година, и въпреки че войната оставя трайни следи в неукрепналото здраве на Райна, тя е горда от своя дълг и изпълнената задача.

„С особен интерес следихме полетите на нашите смели авиатори. Те събуждаха у нас чувство на гордост. Стана така, че и аз се заразих от техния пример.“, това са думите, които Райна пише на своето семейство след полета.

„Одринската героиня“ – така наричат Райна. Това нейно дело я правя първата жена в целия свят, участвала в боен полет. Първа сред първите не у нас, първа в света! Тя записва своето име с нещо велико, което се е случвало някога в историята!

Когато първата жена, летяла в Космоса - Валентина Терешкова, идва в България през 1963 г., изявява желание да се срещне с Райна Касабова и специално отива до Карлово, за да я посети. Така се осъществява срещата на първата жена, летяла с боен самолет, и първата жена космонавт.

            Снимка на първата жена космонавт Валентина Терешкова при посещението си в България на среща с Райна Касабова

Борбената жена преминава изключително трудно през болките и страданията, причинени ѝ от войната. Въпреки това тя успява да се възстанови и през 30-те години печели конкурс за красота във Варна. За съжаление така и не създава семейство, тъй като любовта на живота ѝ загива през войните.

Райна Касабова умира на 25-ти май 1969 година, когато е на 71-годишна възраст. В нейна памет, през 2009-та година, е кръстен и един от ледниците на Земя Греъм на Южния полюс – проверете за Ледник „Касабова“ на Антарктида, който носи името на Райна КасабоваПрез октомври 2012 г., за 100-гoдишнинaтa oт Бaлкaнcкaтa вoйнa и изпoлзвaнeтo нa caмoлeтa кaтo бoйнo cpeдcтвo в Meмopиaлния кoмплeкc нa лeтищe Узyнджoвo кpaй Xacкoвo e oткpитa пaмeтнa плoчa c имeтo нa Paйнa Kacaбoвa.

Това е тя…. Райна Василева Касабова. Жената, която е пример за всички нас. Жената, която ни е показала какво е да си борбен и силен човек. Жената, от която трябва да взимаме пример и да се учим!