Общество

“Да си добре облечен е красива форма на учтивост.”

2020-а година промени света - и докато някои промени са видим и измерими, за последиците от други тепърва ще научаваме. Но къде стои въпросът за корпоративния дрескод и офис облеклото? И въобще стои ли някъде? През живота си съм работила на две места, на които имаше корпоративен дрескод - като и на двете съм успявала да го “огъна” спрямо моите представи, което се посрещаше със смесени реакции. И ако трябваше да нося риза, то тя определено щеше да е закопчана до горе, за да изглеждам възможно най-прилично, но пък щеше да е на котки или еднорози. И ако облека обикновена черна рокля със средна дължина, то тя щеше да е съчетана с чорапогащник, който да е цветен, лъскав или фигурален. 

Можеш да спазваш нещо дословно и пак да не изглеждаш като другите хора, които го спазват, защото всичко подлежи на интерпретация.

Като цяло жените имаме много повече опции от мъжете - разполагаме с цял арсенал от артикули, дрехи, аксесоари. Затова пък, ако искат истински да те ограничат, тогава има униформа (тя понякога не е приумица на работодателя, а необходимост) - на няколко работни места съм имала такава, като една от тях беше особено строга и само бельото можеше човек да си избира сам.

Но да спрем с личните истории дотук - в крайна сметка важно ли е как сме облечени, за да вършим качествено работата си и как влияе облеклото на нашата ефективност и изпълнение на задачите?

Според американско проучване на търсачката за работа Adzuna, корпоративният дрескод е мъртъв. За по-малко от пет години работодателите, които очакват от служителите си ежедневно облекло са нараснали до 70%, докато тези, които искат бизнес облекло, са спаднали до 29%, показва проучването. Очаква се тази възходяща тенденция да се запази и дори да се повиши - офисите, които изискват по-елегантно облекло остават малко.

Все повече хора предпочитат да работят от вкъщи, където могат да избират дали да работят по пижама, анцуг или дънки и рядко някой ще се спре на костюм. Голяма роля в нарастващата популярност на ежедневното облекло играят и тек компаниите, които винаги са залагали на по-релаксираща атмосфера и по-малко офис правила (колко програмисти познавате, които носят ризи или костюми?).

През 2020 г. продажбите на дрехи в Обединеното кралство падат с 20% и макар че впоследствие секторът се съвзема, много хора започват да мислят различно за облеклото. Най-голям спад се отбелязва именно в бизнес секциите на магазините за дрехи - спадът в продажбата на костюми там започва още през 2017 г. и цифрите вървят само надолу. Още през 60-те години в САЩ започва да се налага т. нар. Casual Friday, в който хората носят дънки и хавайски ризи. През 80-те години на мода идва популярният power suit - символ на власт, пари и положение.

Източник: YouGov

С възхода на стартъпите от Силиконовата долина (и нарастващата тогава популярност на Марк Зукърбърг, който носи основно суичър с качулка) започва да става ясно, че успехът няма нужда да е закопчан в костюм и завързан с възел на вратовръзка. Всички започнахме да виждаме изпълнителни директори на технологични компании, които носят дънки, тениска и бейзболна шапка и сякаш се успокоихме, че дори “по дрехите да посрещат”, наистина “по ума изпращат”. Като причина за небрежното си облекло някои милиардери посочват, че като не мислят за това как са (или трябва да са) облечени им остава много повече време да се фокусират върху важните задачи. Добър пример има и в края на тази статия, която написах преди време - да НЕ мислиш за това как си облечен има своите ползи.

Нужен ли е корпоративен дрескод?

Както винаги, България и останалия свят не са точно на една и съща страница, макар че и тук тенденциите се движат в същата посока - просто по-бавно. По-често се случва български компании все още да изискват от служителите си да се придържат към бизнес облекло, което в определени сектори има своята логика, в други просто са замръзнали в 2019 г. (или преди това). Работата с клиенти или в определени институции може да изисква конкретен тип обличане, но ако сте забелязали, точно държавните и общинските структури не са най-представителната извадка. Нямам представа и дали все още се отпускат пари на служителите за дрехи - в един момент имаше такава практика. И ако ще има определени изисквания към облеклото, е редно фирмата да покрива разходите за него, тъй като в много случаи служителите не се обличат така извън работното си място. 

Модните тенденции се променят не само по световните подиуми, а навсякъде, където хората носят дрехи (което на този етап е на повечето места). Хибридния начин на работа - някои дни от вкъщи, а други от офиса, налага и хибриден гардероб, но не колкото преди. Водещо се оказва най-вече как се чувстваме - дрехите имат силата да ни дават увереност и да ни правят по-добри професионалисти. 

Стилът на всеки човек е различен - за някои от нас е по-важно да изразяваме себе си от за други хора, които имат слабо или никакво отношение към нещата, които носят. Но докъде може да стигне тази експресия? Удачно ли е да се появим в офиса с клин за спорт или бюстие? Може би да, ако работим във фитнес индустрията, но на повечето места по-скоро би било неподходящо. Как се обличат другите също може да ни влияе и да ни кара да се чувстваме некомфортно. Но тук идва въпросът това техен проблем ли е. Вкусът е нещо много специфично и може да се разглежда в широки граници - приемливото за един е неприемливо за друг. 

Ако съдя по всичко, което изчетох по темата, ако все още не е мъртъв, корпоративният дрескод определено изживява последните си години. Дори политиците и телевизионните водещи започнаха да разчупват визиите си, да бъдат по-смели в модните си решения и да се радват да положителна обратна връзка заради това. Разбира се, че най-често президентът носи костюм като е на работа и това едва ли ще се промени, но в повечето сфери на работа най-важното е да се чувстваш добре, да ти е удобно, да дишаш спокойно. И нищо от това не ни прави по-лоши професионалисти - напротив.

Колкото по-спокойни се чувстваме на работното си място, толкова по-продуктивни сме - от момента, в който влезем през вратата (за мен в повечето дни тя е въображаема) през кафето, колегите, мениджърите та до бюрото и техниката, с която работим. А какво огромно влияние оказва облеклото ни, показва и едно интересно изледване, в което професор моли студентите да носят тениски със Супермен - оказва се, че наистина започват да мислят за себе си като за по-силни и способни!

P.S. Написах този текст от дивана в хола, облечена с мек панталон (така ги нарича сина ми - не е анцуг, но не са дънки) и обикновена блуза от трико. В редките случаи, когато ходя в офис се обличам по подобен начин.