От сърце

Причината да съм човек, който предпочита да чете и мисли за бъдещето (ето 7 препоръки за научна фантастика на български език от мен), а не за миналото е, че просто не вярвам на историята. Историята твърде често е била манипулирана, подменяна, изкривявана. Историята не са фактите, историята са хората, които я пишат (а не какво действително се е случило) и в много моменти от историята за мен не е имало място в нея. Историята е твърде субективна. Бъдещето обаче няма история. Затова ми харесва толкова много - още не е написано. Но в момента го пишем, знаейки, че не е задължително да го живеем. Казвайки това, сигурно не е учудващо, че мечтата ми е да посетя The Future Library в Норвегия. Това е проектът, който ме кара да вярвам в човечеството, да вярвам в бъдещето. Аз самата никога няма да прочета книгите от волта, но това няма значение - важното е, че имат бъдеще. И понеже вярвам в бъдещето, близко и далечно, вярвам и в бъдещото си Аз.

Като бях по-малка развих един не особено ефективен начин на мислене - когато правех нещо, често оставях последиците за бъдещата Деси, все пак това беше нейн, а не мой проблем. Превъртаме лентата десетина години напред и започнах да правя обратото - не просто да се старая да НЕ създавам проблеми за бъдещото си Аз, но и да правя всичко в нейно име. Така, дори когато не умирам от желание да тренирам примерно, си казвам, че го правя за нея, защото искам тя да е добре. Дори да не искам да се изправя пред даден проблем в момента, мисля как това ще ѝ се отрази в бъдеще и го решавам сега - не чакам тя да се сблъска с последиците от моите невъзможности (защото вече съм го правила).

С годините започнах все по-често да говоря с бъдещото си Аз, да разбирам нуждите ѝ, къде искам да бъде тя (следователно аз). Защото, както е казала Алиса:

"Не мога да се върна към вчерашния ден - тогава бях друг човек."

Миналото ни Аз е в миналото и, каквото и да му кажем, няма съществено значение - докато не измислим начин да пътуваме във времето, не можем да променяме миналото. Но можем да променяме себе си, което означава да променяме бъдещето - с всяка крачка, постъпка, решение. Бъдещетата Деси е силно зависима от сегашната Деси и в момента, в който го осъзнах, цялото ми мислене се промени.

Като това НЕ означава да не живеем в настоящето или да се изживяваме като врачки - напротив. Всеки от нас трябва да се научи как да бъде futurist за самия себе си, да прогнозира и анализира, не да гадае. И това се случва в настоящето, където трябва да сме. Никой не знае какво крие бъдещето и сферата ни на влияние е силно ограничена. Но я има. Бъдещото ни Аз няма да работи мечтатаната работа, ако сегашното ни Аз не напусне работата, която мрази. Бъдещето ни Аз няма да намери любовта на живота си, ако сегашното ни Аз не излезе от незадоволителна връзка или не дава шанс на хората. Бъдещото ни Аз няма да яде череши от дървото в двора си, ако сегашното ни Аз не го засади. Всяка наша постъпка влияе на бъдещето. И дори да направим всичко това, няма гаранции - никога не е имало гаранции. Може би всичко ще се обърка, може би ще напуснем и ще бъдем безработни или ще започнем друга работа, която не харесваме. Може би ще останем сами и ще бъдем нещастни. Може би ще посадим дървото, но то няма да роди плодове, ще измръзне или ще умре. Всичко това е възможно, разбира се. И тук трябва да си зададем един голям (ама наистина ГОЛЯМ) въпрос:

Страх или потенциал?

В един друг текст разглеждах темата за това как всеки иска да е много по-добре без да е минал през това да е малко по-добре. Хората често очакват бързина в резултатите, а не устойчивост в решенията си. Всичко се прави в името на instant gratification - искаш наградата веднага, не след час, седмица или години. А това води и до друг проблем - страх да напуснем дадена ситуация, защото е комфортна (Добре дошли в зоната на (дис)комфорта!), защото може да стане по-зле или да сме нещастни. Всеки човек (аз включително) се страхува да взима решения, които потенциално могат да променят целия му живот. И всеки човек, който е взимал такива решения (аз включително) ще ви каже, че дали мислим за това като за край или за начало променя всичко. Защото всеки край е начало и всяко начало е край - двете неща са неразривно свързани, просто трябва да си изберем кое ще ни води.

Страхът е страшен, но не изисква толкова смелост, колкото решителност - просто го правиш. И вярваш, че ще се справиш, дори да е нещо ново и непознато, защото си способен. И е страшно не защото не го можеш, а защото не си пробвал. Да си нов в нещо е плашещо усещане - чувстваш се като котка пред компютър. Но котките са уверени - така че бъди котка. И най-важното - ако сега го направиш ти, бъдещото ти Аз ще ти благодари. Защото най-важното е да вярваме в собствения си потенциал и да го развиваме във всеки удобен момент - а няма по-удобен момент от настоящия. Няма да стане по-лесно с времето и може би никога няма да сме готови, но готовността е силно надценена - успяват тези, които приемат провала като нормална част от живота.

If you never CHANGE YOUR MIND, why have one?

Edward de Bono

Промяната е трудна, но да си останеш същият е по-трудно. Хората подценяват колко много и колко бързо се променя всичко, колко много се променяме самите ние. Ако не можеш да промениш мнението си, ако не можеш да размислиш, ако не можеш да промениш средата, работата, приятелите, живота си, какво очакваш да се случи? И ако (засега) живеем само в една посока - напред, къде искаш да стигнеш?

Как да общуваме с бъдещото си Аз?

Сигурно повечето гурута ще ви кажат да манифестирате, да имате vision board или нещо в този дух, но аз съм прекалено практична за тези неща. Най-добрият начин да общувате с бъдещото си аз (поне по мое мнение) е, че чрез действия и добра връзка със сегашното си Аз. Опознайте се, осъзнайте се, създайте си полезни навици, научете се да сте гъвкави в мисленето си, не позволявайте външния шум да нарушава вътрешния ви мир. Бъдещото ви Аз започва във всеки сегашен момент - на следващото вдишване ще сме други хора.

Имайте планове (до края на азбуката) и бъдете готови да се променят и провалят пак и пак. Грижете се за себе си отвъд "глезенето" и си задавайте трудните въпроси. Къде искате да бъдете в момента? Там ли сте? Как да стигнете? Тръгнали ли сте въобще? А може би не се е получило и се връщате? Ще изберете ли нов път, ще рискувате ли?

Каквито и да са отговорите, искам да знаете, че бъдещото ви Аз ви чака някъде там по пътя. Аз често тичам към моето (а уж не обичам да бягам!) като в същото време съм ентусиазирана за нещата, които ми се случват сега - хубави и лоши, радостни и тъжни, противоречиви като мен самата. И пиша този текст, знаейки, че един ден ще го прочета, ще видя колко е несъвършен и непълен, но ще се радвам, че съм го написала. Писмо до мен самата (има и по-модерни начини да пишете до себе си, като FutureMe.org), мисли и намерения във времето и пространството. 

Бъдещето (ни Аз) идва, остава въпросът как ще го посрещнем.