От сърце

Докато този текст се пишеше в главата ми (което неминуемо се случва преди да седна пред лаптопа), осъзнах, че той е нещо като продължение на Не можеш да спасиш света в понеделник (но може да опиташ). От онзи текст минаха стотици понеделници, но ако всеки понеделник е ново начало (и според Imagine Dragons най-хубавият ден от седмицата!) днес ми иска да обърна внимание на нещо, което според мен често спира прогреса, личностното развитие и цялостото усещане за растеж у хората. 

Всеки иска да е много по-добре без да е минал през малко по-добре.

На всяка Нова Година хората си обещават какво ли не. Всеки понеделник започваме диета, нов курс, казваме си, че няма да се ядосваме толкова, че ще говорим с шефа или с партньора си за нещо, което ни притеснява. Но с напредването на деня, нищо от това не се случва и вместо да го оставим за вторник, решаваме, че моментът е отминал и ще изчакаме следващия понеделник (или следващата година). Но защо е така?

Кога последно видяхте някой, който иска да отслабне 5 кг за цялата година? А някой, който иска да отслабне същите килограми за 1 месец? Познавате ли някой, който тренира само веднъж седмично? Или масовото схващане е, че ако не можеш да отделиш време за 3-5 тренировки в седмицата, въобще няма смисъл да го правиш? Колко човека, които са на диета след няколко дни "прегрешават" и решават, че като така и така вече са изяли един кроасан, днес ще е cheat day и не се връщат обратно докато не започнат абсолютно всичко отначало и не са елиминирали целия си досегашен прогрес? Всеки казва, че малко е по-добре от нищо, но вярваме ли го?

Един плод, една разходка, един разговор, една тренировка, една прочетена страница (да, дори една), една крачка по пътя, който продължава безкрайно дълго, може да е началото на нещо прекрасно. Но всеки иска да е много по-добре без да е минал през малко по-добре.

Проблеми, които се трупат с години - дали в обществото, във връзките ни или вътре в самите нас, очакваме да бъдат решени с едно ходене на терапия или протест. Искаме животът да се случва с магия, желанията ни да се сбъдват по възможно най-бързия (и безболезнен) начин. Но истинската промяна изисква дискомфорт. Устойчивото развитие на всяко едно ниво се постига със системни усилия, които започват с осъзнаването, че след една тренировка няма да имаме плочки, но с една тренировка ще се чувстваме по-добре, отколкото без нея.

Всяка сутрин се събуждам с благодарност към всяка моя предишна версия, която е направила нещо за следващата. Защото няма как днес да се чувстваш зле, а утре много по-добре, но има как утре да се чувстваш малко по-добре от вчера, а след 1 година - много по-добре от вчера.

Малко по-добре е незадоволително. Искаме да сме възможно най-красиви, умни, интересни, успели от раз. Искаме всичко, защото някоя реклама, инфлуенсър, обществото или съседката от долния етаж са ни казали, че е възможно, че магията съществува, че има пряк път, а дългият е за будалите (използвам тази дума в чест на баба ми Тодорка).

Магията наистина съществува, но за да работи заклинанието ѝ, то трябва да е направено специално за нас. И още по-лошото - от нас. Само ние знаем къде искаме да сме след 10 години и е време да осъзнаем, че няма как да се случи, ако продължим да отлагаме, защото малко по-добре не е достатъчно. И докато успехът във всичко може да дойде за една нощ, трудът зад него е бил там предишните месеци, години, дори десетилетия.

"Най-добрата математика, която можеш да научиш е как да изчислиш цената на сегашните си решения."

На теория звучи лесно, но никой не знае какво крие бъдещето, просто нямаме достатъчно информация. Достатъчно е обаче да сме наясно как искаме да живеем и какво трябва да направим, за да се случи. Първата стъпка винаги е осъзнаването и винаги е най-трудна. Всяко правилно или грешно решение води след себе си още такива - затова и хората често "забиват" в определен модел на поведение и начин на мислене.

Невъзможността да започнем с нещо малко, защото знаем, че няма веднага да доведе до нещо голямо, спира голяма част от собствения ни прогрес. 

А днес отново е понеделник. Пореден понеделник в дълъг низ от понеделници. Августовски понеделник, в който последното нещо, което искаме е някаква писарушка да ни учи как да живеем. И ако е така, може би си прав, може би животът ти е точно такъв, какъвто искаш, ти си там, където искаш да бъдеш и този текст не е за теб. Ако е така - моите искрени поздравления, ти си един от малкото и съм сигурна, че правиш и невъзможното, за да се грижиш за себе си и близките си, и бъдещото ти Аз ще се гордее с теб. Но ако мислиш, че има какво да промениш - все още е понеделник.

Една чаша вода повече може да е всичко, от което се нуждаеш днес, за да проясниш съзнанието си и да не забравяш, че за да има много по-добре, трябва да минеш през малко по-добре.

Аз все още се опитвам да спасявам себе си и света в понделник и докато има понеделници, ще има и ново начало и нови начини да се спасим. Вярвам в теб, в мен, в нас - никога не е твърде късно, не си прекалено стар, винаги можеш да живееш по-добре, честна Десинска!