Всеки знае поверието за падащите звезди, които сбъдват желания. Е, на 11-и и 12-и август небосводът беше платното на един наш много любим художник – метеоритния дъжд. Красотата на небето беше уважена от десетки хора, които се събраха около хижа „Момина скала“.Метеоритният дъжд не беше
Има много добри хора по белия свят. Това е факт, който надали може да бъде оспорен. За мен добър човек е този, който прави добрини. Добър човек е и този обаче, който НЕ прави злини. Има много видове добри хора. Тук обаче искам да подчертая
Лесно е да говориш. Всеки ден разговаряме с хората около себе си. Общуването е неизменна част от ежедневието ни. Друг е въпросът колко пълноценна е тази комуникация. Най-често е задушена от битовизмa, царуващ в съзнанията ни. Философските и широкоспектърни разговори са все по-малка част от
Съвременната социална мрежа среща старомодния метод за комуникация, за да свърже хора от противоположни краища на света. Колекционери на спомени, колекционери на гледки, колекционери на картички.До момента, в който моята прекрасна приятелка Дара ми каза за postcrossing, аз вече бях стигнала до извода, че светът
„Междувремие“ и сладкарница „Неделя“ организираха за пореден път конкурс за анонимни писма. Темата този път беше „Про-светни ме: какво означава да бъдеш човек?“.„Нека опитаме заедно да намерим сладката рецепта за това какво означава да бъдеш човек, да вършиш нещо истинско, човешко. Кой е човекът с
Този текст сигурно ще е малко (или много) хаотичен. Такива са спомените ми. Връхлетяха ме от нищото. Като лятна буря. Разхвърляни и далечни, но толкова живи. Може би ще си останат такива завинаги. Моите лета преди (не чак толкова) много лета.Сигурно някои от спомените ми
Помните ли колко досадно беше, когато бяхме деца и бабите и дядовците особено настоятелно ни караха да разказваме ежедневието си? „Как мина денят ти?“ беше задължителният въпрос, който тогава много, ама много ме дразнеше, защото трябваше да влизам в обяснителен режим и да разказвам ежедневието си. А
Никой не осъзнава колко смелост се изисква просто да зарежеш всичко и да стегнеш куфарите. Да избягаш е точно обратното на страх, то е грабване на възможност да бъдеш сам и да изградиш своята Вселена. Свят, в който парчетата от пъзела са разпръснати из най-далечни
Лято с весели ята, дай ни още топли нощи. Да прощава есента, но не си отивай още. Цветан АнгеловЛято. Безкрайни топли дни, нощи, изпълнени с приключения, спокойствие, море, любов
