Пожелай си вдъхновение.Пожелай си всеки ден да виждаш света с нови очи и винаги да се чувстваш възхитен.Пожелай си да живееш винаги в настоящия момент, да си спомняш за миналото единствено с усмивка и да чертаеш планове за бъдещето си с дързост.Пожелай си да можеш да
Днешният свят е динамичен и пренаситен. А бяха времена, когато телевизията започваше в 11 на обяд и имаше един-два телевизионни канала. Поколението на 80-те и 90-те години още помнят дефицита на телевизия и „Детски“, както ги наричахме тогава. Часът за детското се знаеше добре, около 17
Надежда. Доверие. Желание. Смисъл. Мечта. Убежище. Още с първото прочитане на тези думи разбираме, не
Събота. Сутрин, събужданка и кафе. Преглед на Фейсбук, преди плановете за Свободния ден. Попадам на това съобщения от Ирена Ненчева, създателката на инициативата "Имот под наем без наем" и разбирам, че Свободният ден, включва преди всичко Осъзнаване и Размисъл
Прибирах се пеша. Късно. По тъмното. Или по-скоро на зазоряване. Твърде кратко разстояние за такси. Достатъчно алкохол, който не позволява лични коли. И огромно желание да запазя момента по-дълго. Онзи кофти, но безценен епизод! В който изобщо не ти се тръгва. Не искаш да свършва. Обаче
Красиви корици на нови книги, стари и раздърпани книги, книги, които говорят, плачещи книги, самотни книги, смеещи се книги, книги, които не можеш да оставиш, книги, които никога не взимаш. Книги с души.Хора на опашката в старанието си да влязат по-бързо на топло в компанията
Честит празник на хората с пагони. Хората, които са отдадени на тази нация и бранят държавата, знамето, обществото. Хората, посветили сърцата си на униформата и на всичко, което тя репрезентира. Горда съм, че живея в страна, в която въпреки неглижирането на сигурността, продължава да има армия,
Време еобличам ни във времеа послего обръщам наопакии го пречупвампрез нас като стрелки ти си часа аз съм минутата(въртя се в кръг за да се срещнем уж случайно) секундите ги споделяме така всеки пътна кръгъл часвремето спираза мигза нас но оказва сене сме стрелки в часоника сме пясък онова едно време
Ако и ти си падаш по София, прочети товаВ случай че се чудиш как подчиних София и я накарах да падне в краката ми – много лесно. Просто тя трудно допуска истински до себе си и всеки, който си мисли, че просто ще дойде и ще
За „безСмартието”Един ваканционен ден, синът ми Марти се прибра бесен рано-рано у дома. Времето бе чудесно, отворено за игри и бели, но не и неговото. Неговото бе БезМарти. Всичките му приятели били заболи главички в своите смартфони. Не че и Марти не го прави, но
