- Моля те, вземи очилата!- Не мога, за какво са ми? Те са си твои, аз си имам очила.- Държа да ги вземеш.- Стига глупости, защо упорстваш?- Как защо? Вземи ги, за да може, всеки път щом погледнеш през тях, да виждаш света през моите
Или защо е жизненоважно да подкрепяме местния бизнес и малкия търговецВ България някак неусетно скочихме от Кореком до Кауфланд. От опашките за хляб с купони до огромните хипермаркети с "от пиле мляко" в тях. И по пътя си, тази вълна на безмерно предлагане и съпътстващо го консуматорство осакати
Или как всичко опира до едно решениеДа се върнеш Допреди няколко години да се върнеш в България от чужбина бе символ на неудачност. Направо си беше чист срам. Перцепцията беше - ясно, не е прокопсал там и се връща с подвита опашка. Признавам си, докато
Този текст не е точно продължение на предишния и не знам къде ще ме отведе. Назад в миналото - това е сигурно. Но какво ще открия там е рано да се каже (все пак от 2 реда увод няма как да е ясно). Но така
Една тиха есенна вечер зададох на себе си простичък въпрос – какво би направила, ако знаеш, че не ти остава много време живот? О, веднага ще отговоря – казах на себе си. Ще осъществя мечтите си – отговорих на собствения си въпрос. Щях да зарежа
Ще си позволя да представя Милка (или Boliarkabg), защото тя не го е направила. Когато видях CV-то ѝ сред останалите в пощата си много се развълнувах. Беше се представила скромно - определено не отговаряше на текста, който прочетох (и който ужасно много ми хареса!). Радвам се, че
Синкаво и хладно е септемврийското утро. Есента тихо броди, оглежда дърветата, отбелязва кои първо ще оцвети с палитрата си. Ветрецът подухва край нея, закача се и отбрулва по някое листо, рано приготвило се за път. Влакът чука, трака по релсите, бърза да се изниже през
За миг затворих очи и си представих един по-хубав свят.Свят, в който хората са добри, наистина добри. Представих си ги усмихнати, но не само на външен вид. В сърцата си също носиха усмивки – големи и топли. Толкова големи, че дори тежаха, но това им
Когато тенът падне е време да признаеш, че с морето ще се видите след една година.Твоят любим морски град е като любовница, която имаш правото да виждаш само веднъж в годината. Прекарвате си незабравимо и винаги се връщаш обратно, за да те приюти. Работиш 365
Август зрее: небето настила един върху друг бели и златисти филтри, които натискат въздуха надолу; жадни са недоозрели лозя и натежали от плод сливови дървета; поруменели круши падат тежко от клоните и разсънват задрямалите по сухата пръст мушички; вятър няма.Плодовете му до един са златни,
