Ако имам наистина слабо място, ама много слабо, това са възрастните хора. Някои от най-личните ми текстове са посветени на моите баба и дядо. И след като вчера снимката на дядото с меда и полицаите обиколи интернет и стотици потребители на социалните мрежи бяха възмутени
Тъмно е. И вали. Улиците са празни. Повечето хора са избягали някъде в почивните дни. А аз останах в Пловдив. Със себе си
Разтвори дланта на ръката си. Загледай се в пръстите. Виждаш ли, че всеки е различен? Единият е крив, другият – много къс, а третият – идеално прав. Не можеш да ги промениш. Приемаш ги такива, каквито са. Въпреки това всеки е там, където трябва да
През изминалия месец чествахме деня на щастието. Много от нас дори не разбраха, че го е имало този така специален ден. Отбелязваме го на 20.03. Бяхме толкова заети да празнуваме идването на пролетта, че не забелязахме истинския рожденик. Не е като рождените дни, които отбелязваме
Много искам да напиша писмо до любовта. Имам предвид истинско писмо – с печат и марка. Писмо написано на лист хартия, което не прикрива нищо. Ако съм плакала, сълзите да размажат мастилото. Ако съм се смяла, буквите да се усмихнат. Такова нещо искам да напиша.
Често най-красивите думи в един език са тези, които не могат да бъдат преведени. Или поне не точно. Сигурно сте чували симпатични думи като немското Fernweh – чувството на носталгия и копнеж по някое място, на което не си бил, или пък португалското saudade, означаващо
Много обичам, докато пътувам, да гледам през прозореца. Наблюдавам пътя, полето, дърветата или птиците. Слагам слушалките в ушите и пускам музика от телефона. Представям си как не спирам да танцувам. Животът е един дълъг танц. През ума ми минава въпрос – танц или цяло представление?
Щъркел, щъркел, първо щастие за мен. Заключ!Пролетта е щъркели. И всякакви други пернати. Пролетта е мирис на зюмбюли и прясно окосена трева. Магия и вълшебство. Пролетта е цъфнали дървета, по които висят мартенички. Пролетта е дъжд и слънце. И дъга. Пролетта е тук. Официално и
Обръщам се към вас, жени, като ваша посестрима. Като човек, който е минал през всичко в любовта и почти е опустошил най-голямата и чиста любов на света и най-важния човек за него. А този път е трънлив, с много завои и води към собствения ад.
Дъждовно е. И тъмно. Небето плаче. Не вярвам обаче, че е толкова тъжно, колкото големи са сълзите му. Просто е събрало в себе си толкова много емоция, че вече няма къде да я побере. Попило е чувствата от собствените си преживявания, чувствата на хората, с
