Коледа… сняг, смях, ръчно приготвени сладки, гозбите на баба, елхата, коледните лампички, деца тичат около масата, адреналин преминава през телата им на равни интервали заради вълнението от подаръците, които дядо Коледа им е донесъл. Завиждам им.Порасналите деца вече не вярват в Дядо Коледа и техните
Декември е! Във въздуха витае любов. Човешките сърца са пълни с топлина, спомени, усмивки и много надежда. Мирише на портокали, мандарини и домашна храна. Децата очакват дядо Коледа, възрастните - най-различни други чудеса.С такива мисли пътувам в автобуса из улиците на Пловдив. Точно днес ми е усмихнато,
Коледа – най-прекрасното време от годината. Топлина, въпреки студа навън. Усмивки, въпреки намръщеното време. Щастие, въпреки носталгията по изплъзващата се година.Коледа – подаръци под елхата и примигващи лампички. Коледни песни и аромат на мандарини. И любимите хора, с които да споделиш всичко това.Коледа – най-любимият
Празниците идват. До Коледа остават броени дни. Обхваща ни приказно и весело настроение. Поне повечето от нас. Може да се радва и празнува всеки, но не всеки може да си го позволи. Затова радостта на едни е драма на други откакто свят светува.Тези от нас,
Декември е. И минава средата на месеца. Остават само броени дни до най-светлите християнски празници. Милена реши да изчака обедната почивка, за да избяга от работното си място и да обиколи магазините. Все още не бе купила подаръци, не бе решила каква ще е празничната
Днес бил международният ден на тетрадките с квадратчета. Моля? Сериозно? Защо?Не отричам. Забавно е да се споделят картинки по повод международния ден на троловете. Или слюнко предизвикващи снимки във връзка с международния ден на филето от Еленския балкан (?).Но точно там, някъде между 8634-те международни
Снощи за 437-ми път гледах „Наистина любов“. Щом си отворил този материал, има голям шанс и ти да смяташ, че този филм е „най-прекрасната прекрасност“. С времето започнах да вярвам, че Коледа няма да дойде, ако не изгледам класиката поне веднъж през декември (а за по-сигурно
Това е един мой стар текст. За времето, когато го писах, беше леко противоречив (след малко ще разбереш защо). Но все пак в много отношения си остава валиден.Някои хора са шоколади. Прекрасни, вдъхновяващи и сладки. Шоколади с пълнеж от щастие, обич и радост. Шоколади с прегръдки.Познавам млечни
Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Най-добрият показва нагледно. Великите учители вдъхновяват.Днес ще Ви разкажа за един такъв велик учител и малко за себе си, за моята най-голяма страст- езиците, защото двете са неразделно свързани. Няма да споменавам имена, защото макар и споделяйки историята си с вас,
