Вчера се навършиха 100 години от рождението на Роалд Дал. Едва ли има нужда да обяснявам кой е той и какво прави. И все пак: Той е един от най-великите разказвачи на света; Пише книги за малки и големи – сред най-известните му произведения са „Чарли и шоколадовата
Натежа ми. Животът по часове рязко върна главоболието ми и започнах да дишам все по-трудно и по-трудно изпод цялата завеса от задължения. Стресът ме натисна и постоянно ми напомняше за графиците, които ми се налага да преследвам, когато аз единствено искам да бягам. Да бягам и
"Вяра е да направиш първата крачка дори и да не виждаш цялата стълба".Мартин Лутър КингАз вярвам! Мисля си, че колкото по дълго го повтарям, толкова повече хора ще ме последват. Но може би греша. Дали модерният човек вярва?Като по-малък казваше, че иска да повярва, но
Пясъчният часовник на лятото е с обратно броене от седмици; в ръцете си държа последни песъчинки време и една по една ги превръщам на спомени. Колко дълги са дните преди да отминат боси, със сънени закъснели сутрини по пътя на откраднато днес или утре; дни
Имало едно време едно малко момиченце на име Ума. Тя хич не обичала името си. Може би по обясними причини. В училище постоянно й се подигравали. Колкото и да питала родителите си откъде им е хрумнало толкова нетипично (за нашите ширини) име, те само вдигали
Обновена: Иван събра необходимата му сума. Той изпраща най-искрените си благодарности на всички, които го подкрепиха!Наш близък е в затруднено положение. Иван Стефанов страда от проблеми с бъбреците и има нужда от нашата помощ. Споделяме неговата история (без редакторска намеса) и видео на неговия апел
В медиите, по улиците, по домовете ни се появяват хора, които апелират за благотворителност. Когато чуем тази дума, често бъркаме в портмонето си, за да извадим банкноти, с надеждата да помогнем. Когато нямаме възможност, изпитваме угризения, че отбягваме протегната ръка. Но всъщност някой ни кара да забравяме значението
Тази почти-басня (почти, защото има варианти и е незавършена) я писах преди време. И въпреки това, е вдъхновена от нещо, което се случи вчера. Може би, защото това е нещо, което се случва често. А не трябва.Посветена е на мой колега с кодово име Хумус,
"Кучето е единственото същество на земята, което те обича повече, отколкото обича себе си."Този текст е посветен на всички кучета, които са минавали през живота ми и на всички стопани, които ги обичат повече от всичко на света.Моята кучешка история започва с това, че баща ми
Плача. Пиша тези редове и сълзите ми се стичат по клавиатурата. Не се замислям какви технически повреди мога да му сторя, бързам само да си напиша редовете. Не мога да преценя дали съм повече бесен, или повече безпомощен, но
