Сигурно и сам ще се досетиш, че този текст е продължение на Да имаш баба. Днес ще говоря за баба Десанка - необикновената жена със странно име, на която съм кръстена. Този текст е вдъхновен от десерт. От вкуса на Коледа. От един специален човек. И от
Да си кажа честно, никога не съм била особено голям фен на поезията. Да, тя е красива, излива се като песен от устата на читателя и звънти в ушите на слушателя; да, само в няколко реда тя може да каже повече от някой роман в
В един горещ юнски ден имах уговорена среща с Лия. Не се бяхме виждали от близо година. Бях за известно време в чужбина. Още като я зърнах, забелязах, че не се беше променила изобщо, а очаквах обратното. Очаквах да видя жизненост в очите й. Лия
Събудих се от някакво силно звънене, мелодия, която, макар и натрапчива, беше някак си приятна и като че ли следваше ритъма на сърцето ми. Протегнах се да изключа алармата на телефона си, но с изненада открих, че е едва 4 часа и време, докато алармата
Наскоро написах детски разказ, много сладък. От целия му текст сякаш се изливаха тонове захарен памук и беше толкова съвършен, че дори не нагарчaше от сладост, а би могло. Накрая на разказа обаче установих, че никъде няма пряка реч. А може би децата винаги очакват
...е сърцето? …има пудинг? След многоточието може да следва всичко. И предполагам, че за всеки продължението на това изречение е нещо различно.Този текст започнах да го пиша преди месеци. Едва снощи разбрах защо не съм го завършила.преди две години за София диша с Клуб Мате правехме
Тази сутрин бе толкова банална и предсказуема, че ми беше скучно да се събудя. Измъчваше ме фактът, че знам какво ще правя цял ден
Качих се в трамвай № 20 с неустоимото желание да отворя отново книгата „Вино от Глухарчета”, за да видя докъде го докара Лио Ауфман с машината за щастие, която бе започнал да конструира.На качване обаче се срещнах с дядо Райчо, който бе с патерици, та
„Красиви сте, но нищо не струвате – казал им той. – Човек не може да умре за вас. Разбира се, някой случаен минувач ще реши, че моята роза прилича на вас. Но само тя струва колкото всички ви, защото тъкмо нея съм поливал. Само нея
Ноември е. Ранна утрин. Вървя по притихналите улички, а мъглата ме облича в нова бяла премяна. Скрита съм от хората, бягам от мислите си и се чувствам безумно спокойна. Всеки друг път бих притичала към дома. Всеки друг път бих побегнала. Но не и сега.Днес забавям
