Спорът между "новото" и "старото" поколение винаги е бил много активен. А аз винаги съм се чувствала като родена в ужасно неправилно време, така лишено от романтика, морални ценности и малки неща. Въпрос на лична настройка, биха казали много от вас. Да, напълно съм съгласна, но колкото
Ако има човек от екипа, на който се пада честта да пише за всеки истински и измислен празник по света, то това съм аз. И го правя по свое желание и с нетипично голям ентусиазъм, защото обичам честванията и смятам, че много събития, открития и
Има случки, събития и хора, които в забързаното си ежедневие не забелязваме, че изобщо съществуват. Но тях ги има. Има хора, чиито дела предизвикват у нас въпроси, вместо да дават готови отговори, а понякога това играе по-важна роля - въпросът доста често ни дава отговора,
"Късно е, либе, за китка, месечинка си залезе, а петли не са попели - време е сега потайно, грозна, невярна полунощ;"Късно е за пробуждане. Късно е за този текст. Винаги е твърде късно.Вървя по улиците на малък град в Северозападна България. Родният ми град. Той
Наскоро ми се въртеше в главата един списък
Да е било четвъртък. Малко преди обяд. Върви си момиче из центъра на забързана София и подрежда графика за остатъка от деня в главата си. „Така. Приключих с досадните документи, сега да отида до банката да платя наема, ох пак закъснях
Пиша този текст в движение, от телефона си, което е дори по-неудобно, отколкото звучи. Но идеята за него се настани в главата ми и не знам как да я изгоня. Затова избрах по-малкото мъчение (или поне така си мисля). Като повечето хора на моята възраст прекарвам
Съвременният вариант на „Каквото си постелеш, на такова ще легнеш“ е проект, който дава нов живот на старите столични пейки. От 2014г., малко по малко, по парковете в София се появяват цветни олицетворения на герои от любими детски приказки, които дори е трудно да наречем „място за
Пиша този текст между зелената салата с репички и козунаците. Прекъсвана от смехове, наздравици и спорове. Големите семейатва са хаос. Но и привилегия. Със собствени правила (или по-скоро без такива) и очарование.Традициите са магия. Особено българските. Може би ги чувствам така, защото са си наши,
Великден наближава! Това е един от любимите ми празници. Всяка година с моето семейство посещаваме различен български манастир, а понякога и преспиваме в него. Обикаляме църквите и в околните населени места, присъстваме на литургията и отнасяме запалената свещ и вестта за Възкресението до стаята, в
