НачалоОт сърце (Page 36)

От сърце

"От всеки "арабин", "европеец" не става" Попаднах на горното изречение в един коментар под публикация на нашата страница и именно те ме провокираха за тази статия. Предстои ми да напиша един от онези материали, които сам не харесвам - такива, засягащи теми като религия и расова дискриминация.

Със сигурност повечето от вас са чели безсмъртните произведения на Алеко Константинов, свързани с героя Бай Ганьо, чийто образ и днес редовно срещаме по улиците, но с по-съвременен дрескод. През годините (че и вековете) са се запазили някои универсални поведенчески особености, които дори добре образовани и възпитани

Търся си трима за бридж. По възможност единият да разказва неземни приказки, един да ме държи за ръката, когато се събудя от кошмар, и един, с когото да израснем заедно. И никой от тях да не ползва смартфон. Преместихме се на вилата, когато бях на шест.

Ще започна с това, че аз не вярвам в такъв сблъсък – открай време (или поне с навлизането на печатната преса) снимките и думите вървят ръка за ръка. Дотолкова, че днес те са се превърнали в едно неразделно цяло. А дали наистина е така?Batman v

Не е нужно да си отличник по история, за да обичаш родината си. Не е нужно да знаеш за битки и предишни величия, за да се гордееш с нея. Нейните почви, държави-съседки или дори правопис са без значение. Следните редове стоят на дъската с отличени писмени работи на

Вчера Милена Илиева-Момчилова във фейсбук профила си, публикува албум със снимки и разказва за трогателно упоритите си опити да помогне на един бездомник. Тя разказва как Иван се появил на пазарчето в "Младост" 1 в края на юли 2014г. и заживявал там, след като остава без

“A person’s a person, no matter how small.”Това е разказ по картинка, вдъхновен от единствената, неповторима, прекрасна и чудесна Искра Коновска. Писах го, докато закусвах торта, което (уж) е сигурна гаранция за успех, но не знам дали се получи толкова хубав, колкото ми се искаше.

Посветено на Милки.Когато бях в 4-ти клас ни дадоха за домашно да напишем съчинение на тема „Най-добрият човек, когото познавам”. Сега, 17 години по-късно, седнах да пиша същия текст. За същия човек. Защото 17 (или 70 години) след това, нищо не се е променило. Майка

Понеже писмата отдавна бяха изместени от Messenger апликацията, а пожеланията за всеки светъл (или не чак толкова) празник се изгубиха между общите, безлични Facebook статуси, реших да изневеря на новите традиции с тези няколко реда, адресирани до старата столица, която с гордост наричам роден град: Тази

В долните редове ще се запознаете със състрадателността и емоционалната интелгентност на един човек, помогнал на друго живо същество. В нощта на 3-ти срещу 4-ти март една жена бива събудена от вой на куче, малко куче. Веселка Раднева намира палето,  паднало в коритото на прииждаща река.