Науката направи пробив в разбирането на един от най-големите загадки в космологията и физиката на елементарните частици: как най-леки и „крехки“ атомни ядра успяват да съществуват дори след най-екстремните условия. Ново изследване, проведено с помощта на Големия адронен колайдер (Large Hadron Collider, LHC) на ЦЕРН, показва, че тези ядра не оцеляват в първия момент след сблъсъците, а се формират по-късно – когато “огънят” угасне.
В експериментите частици като протони се сблъскват с почти светлинна скорост и създават температури, по-високи от тези в сърцето на Слънцето. Тези условия имитират състоянията на Вселената слeд Големия взрив и позволяват на учените да наблюдават как се държи материята в „първите моменти“ на вселенския живот.
Дълго време физиците търсят как частици като дейтрони (ядра на тежка водородна форма) — които са едни от най-нестабилните образувания, съдържащи само по един протон и неутрон — могат въобще да се образуват при такива екстремни температури. Досега очакванията бяха те да се разпадат почти моментално.
Новото изследване показва, че:
- повече от 90% от наблюдаваните (анти)дейтрони не преживяват горещата първична фаза на сблъсъците, а се образуват на по-късен етап, когато плазмата от кварки и глюони започва да се охлажда;
- това обяснение съвпада с наблюденията от детектора ALICE на LHC и дава нова перспектива за механизма на свързване на протони и неутрони;
- процесът е валиден както за материята, така и за анти-частиците, което е важно за моделирането на физиката на ранната Вселена.
Откритието има значение и извън лабораторията:
- предлага по-точни модели за образуване на леки ядра в космическата среда, например чрез взаимодействия на космически лъчи;
- може да помогне за тълкуване на данни, свързани с тъмната материя и други мистерии на космоса;
- подобрява теоретичните рамки за силното взаимодействие — фундаменталната сила, която държи ядрата заедно;
- дава важна информация за условията, при които материята в ранната Вселена е преминала от „гореща плазма“ към стабилни атомни структури.
Това изследване, публикувано в списание „Nature“, е плод на усилията на международния екип на детектора ALICE на CERN, които анализираха данни от милиарди сблъсъци.
При LHC учените могат да реконструират до 2000 отделни частици от един сблъсък, което им позволява да „видят“ как се появяват стабилни ядра от най-основните градивни частици на материята.
Това откритие представлява важна стъпка напред в разбирането на произхода на материята, като разкрива механизми, които преди това оставаха в сянка. Тези нови знания хвърлят светлина върху това как Вселената е преминала от разпадни огнени облаци към стабилна материя, която формира всичко около нас.
Източници: Технически университет в Мюнхен; списание “Nature”; ЦЕРН.
📩 Абонирай се за бюлетина на Успелите
Получавай най-вдъхновяващите истории от България директно на имейла си.