"- Ако си щастлива, тогава защо плачеш?"Притискам ръце към очите си, които се оказват мокри."- Не знам. Мисля, че плача много. Имам слаби очи."Брат ми ме обвива с ръце. - Или силно сърце."Откакто се помня, имам усещането, че плача повече от другите хора. Имам големи
11:59. Няма смисъл да пиша за това. Дори не знам дали искам да пиша за това. Но не мисля, че имам избор. 12:00. Трябва да пиша за това.Всяка година, откакто се помня, на 2 юни в 11:59 времето се готви да спре за 1 минута.
Този текст е вдъхновен от човека, който близо 7 години не спира да ме очарова и разочарова, но ако трябва да бъдем честни, сама съм си виновна. В началото на тази година си казах, че ще се опитам да се виждам (наистина да се виждам) по-често
Не е важно дали харесваш кафето си със захар или чисто, не е важно дали слушаш рок или поп, важното е да те прави щастлив. Толкова щастлив, че дори някой ден да останеш само с този си навик, той да те радва и да дава
Днес често чуваме обвинението, че твърде често сме на телефоните си, че от технологиите се оглупява, че те отчуждават хората един от друг. Въпреки че всичко това е до голяма степен истина, има и много положителни страни от този безкраен свят, скрит в джобовете ни. Повечето
Всеки човек в ежедневието си изпада в ситуации, в които малко помощ не би била излишна. Дали ще задържиш вратата на асансьора или пък ще помогнеш на възрастна дама да слезе от автобуса, са все малки примери на добро възпитание, които може да усмихнат отсрещния.
В днешно време снимките са изключително важна част от нашето ежедневие. Като младо момиче не мога да скрия и факта, че обичам да се снимам, да откривам готини места за снимки или пък както е модерно да се казва "да съм в тренда". Много столични заведения
“Ела при мен!”“Не, не, избери мен!”“Мен, мен!”И така, петстотин гласа пееха обединени, молейки, умолявайки ни да ни им дадем дом, любов, надежда. Разбира се, виждайки мокрите им муцуни, тъжните очи, протегнатите лапи, човек иска да може да ги вземе всичките, да ги прегърне, да ги понесе
В момента трябва да събирам багаж за морето, но вместо това пия син коктейл (с джин-ликьор със солен вкус!) и пиша този текст. Защо? Ще изброя три причини, защото винаги правя списъци с по три неща. Защото съм от хората, които, ако ще ходят някъде за
2021 година е към своя край, което значи и край на книжните предизвикателства (догодина пак!). Дотук успях да прочета 39 книги, 15 от които, за добро или зло, намериха някакво място в мастиленото ми сърце. Какво ме впечатли, какво ме разочарова, какво смятам, че си заслужава
