Всяка година последният вълшебен месец от годината е време за равносметка - какво постигнах, щастлива ли беше годината, или не, какво намерих и какво загубих. 2020 г. е най-странната година в живота ми (а вярвам не само в моя); година, за която не сме били готови;
Неделя вечер. Светлинките от елхата се отразяват меко в прозореца. Пламъчето на коледната свещ ми се усмихва, сгушена из няколко шишарки. А из стаята ухае на портокалова Коледа. Слушам звуците от акустичната китара в коледната колекция кавъри от Даниела Андраде (може би си ги слушал/а, но все
Декември е най-вълшебният месец, изпълнен с магически аромати, вкусни гозби, споделени моменти и много щастие. Всичко около коледните празници е заредено с особена енергия - някак по-светло е, по-живо и по-уютно.Коледната магия се усеща във всеки аспект на живота, а изкуството, и в частност музиката, не
Аз: Иги, ти какво животно би искал да имаме вкъщи?Синът ми: Ами
Когато сядам да пиша този текст, е 23:28 ч. Извадих лаптопа си изпод леглото и мъжът ми ме погледна въпросително. Казах му, че отивам да пиша текст. Не че се случва за първи (или 21-ви) път, но сега беше учуден, защото снощи съм спала 2 – 3
Покрай карантината и носенето на маски в градския транспорт започнах доста да ходя пеша не само след работа, а и сутрин към офиса. Маршрутът ми е чуден: паркът на Военната академия, после по малките улички, Докторската градинка, Народната библиотека, "Александър Невски", "Раковска" и после към “Цар Симеон”.
Не мога да не споделя с теб, уважаеми читателю, преживяването си от тазгодишното благотворително бягане „Светулки рън“, в което те поканихме да се включиш миналата седмица, тъй като то бе много по-различно от миналогодишното. Изправи ме пред други предизвикателства, преподаде ми уроци. За тях ще пиша
„Аз не съм имала сестра – един брат имах, Бог да го прости! А тук имам 50 сестри – всичките ги смятам за родни сестри. Повече от десет години идвам тук и ако прескоча някой ден, се чувствам, като че ще ми пишат отсъствие. Съпругът
Препускам из работния ден и на всеки час спирам, за да напиша нещо. За Рей.Ядосвам се на известията от телефона или на поредното видео обаждане, защото ме откъсват от това, към което се стреми днес душата ми – да си спомня чрез думи за Рей
Да не знаеш кой си, да се изгубиш, да се намериш и после да започнеш този цикъл отначало
