Щеше ли да ме има мен, истинската мен, без картата в двора на ГПЧЕ "Ромен Ролан" в Стара Загора?Едва ли много хора си задават този въпрос, но смея да твърдя, че все пак не съм единствената. Цял един живот се завъртя около тази карта, моите
Тази история води началото си от един малък антикварен магазин в Трявна, в разгара на шестнайсетгодишното ти лято. Побелелият продавач с най-сините очи на света мълчаливо се радва на августовския следобед. Спокойствието му обаче предстои да бъде нарушено, когато две момичета пристъпват в сумрачния магазин.Ти
По (не)действителен случайПреди 25 години висока руса жена минава покрай витрина на магазин в Осло. 25 години по-късно аз влизам в един закътан двор в сърцето на София. И двете виждаме една и съща синя рокля. И двете купуваме роклята. Но коя е жената във
Днес е гаден ден. Даже и времето е гадно. И в такива дни най-много имам нужда от работата си. Най-много имам нужда от позитивна журналистика. Най-много имам нужда от добри новини. Но за да ги има тях, трябва да ни има нас. Да ги има
Трамваите са може би най-магическото средство за придвижване в града. Сигурно защото приличат на влакове. Синът ми обожава да се вози на трамвай - това е едно от любимите му градски приключения. Беше малко разочарован, като му казахме, че в Стара Загора няма трамваи, но
Каква бе 2020 година за всички нас? Година на пандемия, кризи (социална и икономическа), изолация, брифинги, самота, стрес…Или година на самооткриване, самоопознаване и самоусъвършенстване. Катарзис на личността, в който се преобръщат ценности и цели. Откритие на важните неща за нас. Може би не осъзнаваме колко
Г-жа Мерибел се събуди на 19 декември 1903 г. точно в 19:03 ч.Следобедната ѝ дрямка беше продължила прекалено дълго, помисли си. Надигна се тромаво, беше заспала на дясната си ръка и сега я усещаше леко изтръпнала. Успя да се изправи, а с лявата размачкваше пръстите на другата, докато не
3 (2,1) дни до Коледа. Още един адски сантименатален текст. А какво друго?Аз съм от хората, които са изключително благодарни. Също и изключително тревожни.Никога не съм си пожелавала да съм милионер не защото не бих могла да направя толкова много страхотни неща с много пари,
Ето че и моят кратък предколеден дневник е към края си. За да съм напълно честна с теб, не съм писала дневник откакто бях на 12 години. А и в онзи, в който пишех, нямаше само хубави и празнични неща. В случая и през този
Още една седмица с коледни вълнения (или не толкова) отмина. Приближаваме се малко по малко към 25 декември и сладката коледна лудост започва да обзема дори и отричащите тази година празника (при някои даже се проявява прекалено, във вид на лудешко пазаруване, и ми се
