“Ела при мен!”“Не, не, избери мен!”“Мен, мен!”И така, петстотин гласа пееха обединени, молейки, умолявайки ни да ни им дадем дом, любов, надежда. Разбира се, виждайки мокрите им муцуни, тъжните очи, протегнатите лапи, човек иска да може да ги вземе всичките, да ги прегърне, да ги понесе
В момента трябва да събирам багаж за морето, но вместо това пия син коктейл (с джин-ликьор със солен вкус!) и пиша този текст. Защо? Ще изброя три причини, защото винаги правя списъци с по три неща. Защото съм от хората, които, ако ще ходят някъде за
2021 година е към своя край, което значи и край на книжните предизвикателства (догодина пак!). Дотук успях да прочета 39 книги, 15 от които, за добро или зло, намериха някакво място в мастиленото ми сърце. Какво ме впечатли, какво ме разочарова, какво смятам, че си заслужава
Щеше ли да ме има мен, истинската мен, без картата в двора на ГПЧЕ "Ромен Ролан" в Стара Загора?Едва ли много хора си задават този въпрос, но смея да твърдя, че все пак не съм единствената. Цял един живот се завъртя около тази карта, моите
Тази история води началото си от един малък антикварен магазин в Трявна, в разгара на шестнайсетгодишното ти лято. Побелелият продавач с най-сините очи на света мълчаливо се радва на августовския следобед. Спокойствието му обаче предстои да бъде нарушено, когато две момичета пристъпват в сумрачния магазин.Ти
По (не)действителен случайПреди 25 години висока руса жена минава покрай витрина на магазин в Осло. 25 години по-късно аз влизам в един закътан двор в сърцето на София. И двете виждаме една и съща синя рокля. И двете купуваме роклята. Но коя е жената във
Днес е гаден ден. Даже и времето е гадно. И в такива дни най-много имам нужда от работата си. Най-много имам нужда от позитивна журналистика. Най-много имам нужда от добри новини. Но за да ги има тях, трябва да ни има нас. Да ги има
Трамваите са може би най-магическото средство за придвижване в града. Сигурно защото приличат на влакове. Синът ми обожава да се вози на трамвай - това е едно от любимите му градски приключения. Беше малко разочарован, като му казахме, че в Стара Загора няма трамваи, но
Каква бе 2020 година за всички нас? Година на пандемия, кризи (социална и икономическа), изолация, брифинги, самота, стрес…Или година на самооткриване, самоопознаване и самоусъвършенстване. Катарзис на личността, в който се преобръщат ценности и цели. Откритие на важните неща за нас. Може би не осъзнаваме колко
Г-жа Мерибел се събуди на 19 декември 1903 г. точно в 19:03 ч.Следобедната ѝ дрямка беше продължила прекалено дълго, помисли си. Надигна се тромаво, беше заспала на дясната си ръка и сега я усещаше леко изтръпнала. Успя да се изправи, а с лявата размачкваше пръстите на другата, докато не
