Ето че и моят кратък предколеден дневник е към края си. За да съм напълно честна с теб, не съм писала дневник откакто бях на 12 години. А и в онзи, в който пишех, нямаше само хубави и празнични неща. В случая и през този
Още една седмица с коледни вълнения (или не толкова) отмина. Приближаваме се малко по малко към 25 декември и сладката коледна лудост започва да обзема дори и отричащите тази година празника (при някои даже се проявява прекалено, във вид на лудешко пазаруване, и ми се
Преди да се хвърлим в коледен пазар и надпревара с времето, социалната дистанция и ограничителните мерки, нека спрем за миг. Вдишай. Нека да помислим заедно. Кои са наистина важните неща? ОбичНека да си подарим обич и мили думи; благодарност, че можем да бъдем заедно, и пожелания това
Какво ще стане, ако всички магазини по света затворят (включително онлайн) и не можем да купим подаръци? Помисли няколко секунди по този въпрос, представи си го. Аз вече го направих, разбира се, иначе нямаше да седна да пиша този текст. Разбира се, че има няколко
Всяка година последният вълшебен месец от годината е време за равносметка - какво постигнах, щастлива ли беше годината, или не, какво намерих и какво загубих. 2020 г. е най-странната година в живота ми (а вярвам не само в моя); година, за която не сме били готови;
Неделя вечер. Светлинките от елхата се отразяват меко в прозореца. Пламъчето на коледната свещ ми се усмихва, сгушена из няколко шишарки. А из стаята ухае на портокалова Коледа. Слушам звуците от акустичната китара в коледната колекция кавъри от Даниела Андраде (може би си ги слушал/а, но все
Декември е най-вълшебният месец, изпълнен с магически аромати, вкусни гозби, споделени моменти и много щастие. Всичко около коледните празници е заредено с особена енергия - някак по-светло е, по-живо и по-уютно.Коледната магия се усеща във всеки аспект на живота, а изкуството, и в частност музиката, не
Аз: Иги, ти какво животно би искал да имаме вкъщи?Синът ми: Ами
Когато сядам да пиша този текст, е 23:28 ч. Извадих лаптопа си изпод леглото и мъжът ми ме погледна въпросително. Казах му, че отивам да пиша текст. Не че се случва за първи (или 21-ви) път, но сега беше учуден, защото снощи съм спала 2 – 3
Покрай карантината и носенето на маски в градския транспорт започнах доста да ходя пеша не само след работа, а и сутрин към офиса. Маршрутът ми е чуден: паркът на Военната академия, после по малките улички, Докторската градинка, Народната библиотека, "Александър Невски", "Раковска" и после към “Цар Симеон”.
